— Нищо няма да предприеме — отвърна хладнокръвно Драгомир Лъвов. — В най-лошия случай ще е наясно, че децата вече разполагат със собствен покрив над главата си и бъдещето им поне в това отношение е подсигурено. Когато пораснат, или ще го разделят помежду си, или някой от тях ще се нанесе там.
— Драго, ти си безумно наивен, направо не знам с кого те сравня — възмути се Ралица Пиринки и рязко отхвърли глава. — Твоята Ванеса Каменар първото нещо, което ще направи, е да се нанесе в този апартамент. Там собственици са нейните деца, нали разбираш?
А ти, между другото заедно с мен, ще бъдеш изритан оттам без много обяснения! Не знам ти как го приемаш, но аз отказвам да се окажа на улицата заради някаква Ванеса, само защото мъжът, когото обичам, е решил да се прави на герой и е прехвърлил купеното жилище на децата си!
— Защо вдигаш такава врява? — изкриви лице Драгомир. — Ако тя наистина направи подобно нещо, макар че силно се съмнявам, ще изкарам пари и за още един апартамент. За този успях, ще успея и пак!
— Колко ти е лесно всичко на думи — кипеше Ралица. — „Ще изкарам“, „ще купя“… Ако парите се печелеха толкова просто, дума нямаше да кажа.
Само че осем години си блъскал като вол, а сега си готов с лека ръка да подариш всичко на Ванеса, при това и мен да захвърлиш покрай нея, защото си благороден и си решил всичко да отиде при децата!
— Я почакай — повиши тон той. — А ти какво очакваше? Да запиша апартамента на твое име? Или на детето ти от първия брак, което живее при майка ти? А защо не директно на бъдещата тъща?
Драгомир и Ралица се срещнаха, когато и двамата вече носеха белезите на неуспешни бракове. Разликата беше, че след развода Ралица бе запазила жилището си, гаража на бившия съпруг и редовните издръжки, докато Драгомир, казано направо, беше останал без нищо.
— Какво да ѝ взема? — питаше той свой познат и сам си отговаряше. — Едностайния апартамент, купен с пари от сватбата? Старите мебели? Телевизора?
— И ти така, всичко ли ѝ остави? — недоумяваше Людмил Маришки. — Тя ще доведе друг мъж и ще се радва на всичко това!
— Не съм го оставил на нея — отсичаше Драгомир. — Оставих го на синовете си. А аз? Аз ще изкарам отново.
— Поне можеше да си запазиш дял — подхвърли Людмил. — За всеки случай.
— За какъв случай? — попита Драгомир. — За да спестяват от издръжката, която им давам, та после аз сам да си изкупя обратно апартамента?
— Е, поне така — сви рамене приятелят му.
— Истинският мъж не постъпва по този начин — категорично заяви Драгомир.
— Истинският мъж в момента спи на моя диван и няма представа къде ще нощува утре — бодна го Людмил.
— Ще си намеря нещо под наем — замисли се Драгомир. — Най-важното е да не ме изгонят от работа заради липса на адресна регистрация.
— Именно заради това трябваше да си оставиш дял — натърти Людмил.
— Ще отида да се помоля на Ванеса — въздъхна Драгомир и потърка носа си. — Тръгнах си, а се оказа, че няма как докрай да си тръгнеш.
Ванеса отказа да му помогне с регистрацията, но скоро в живота му се появи Ралица, която срещу скромно възнаграждение предложи решение, което изглеждаше като временен изход от безизходицата.
