— Ти живееш в моя апартамент, развиваш бизнеса си в моя гараж, а в същото време си успял да изкараш пари за цял нов имот и си го прехвърлил на предишното си семейство!
А нашето какво излиза, а? Нашето семейство изобщо брои ли се?
— Ралица Пиринки, ние просто съжителстваме! — отвърна остро Драгомир Лъвов. — Делим покрив и бит, това е всичко!
— Делим?! — избухна тя. — Ти не делиш нищо! Живееш на готово, докато аз въртя всичко!
— Драго, какви са тия номера? — възмути се Ралица.
— Какви номера? Какво съм направил този път? — искрено се учуди той.
— Значи не само че го смяташ за нормално, а и за нещо незначително?!
— Ралица, можеш ли най-сетне ясно да кажеш какъв е проблемът? — раздразнението му вече не се криеше. — Аз не чета мисли! Винаги си измисляш някакви сценарии, строиш си въздушни замъци, а после идваш при мен с претенции, които дори не си формулирала!
Поне веднъж говори като нормален човек — направо и разбираемо!
— Недей да се измъкваш! — заплаши го тя. — Прекрасно знаеш за какво става дума!
— Ти можеш да намекваш за хиляда неща наведнъж, а да имаш предвид още хиляда! — повиши тон Драгомир. — И ако позная грешно, после седмици наред ще ми вадиш душата!
— Аха, станал си хитър? — присви очи Ралица. — Спокойно, и по-хитри са се пропуквали.
— Какво е това, разпит ли водиш или разговор с жената, която уж обичам? — въздъхна той. — Стига вече!
— Добре — тя приглади кичур зад ухото си. — Питам конкретно за апартамента.
— Какво за него? — сви рамене Драгомир. — Щом приключи ремонтът, ще се нанесем. Три стаи са си три стаи, не като твоята гарсониера.
— Дали е по-добре, не е същественото — прекъсна го Ралица. — Кажи ми само едно: на кого е записан?
— Ами… на мен — отвърна той. — Или искаш и твоето име да впишем?
— Ако говорим за справедливост, нямаше да е лошо — каза тя студено. — Макар да не сме женени, това си е съвместно придобито имущество.
— Само това ми липсва — изсмя се Драгомир. — Да ми предложиш и брак! И двамата сме минали по този път и отлично помним как решихме, че официални бракове няма да има. За каква обща собственост ми говориш тогава?
— Драго, престани да шикалкавиш! — повиши глас Ралица. — Много добре разбираш какво имам предвид!
— Добре — кимна той. — Разбирам. И?
— И това не се прави така! — отсече тя. — Купуваш апартамент уж за нас, логично е да е на твое име. А ти на кого го записа?
— На синовете си — отговори спокойно Драгомир. — Според мен това е напълно разумно решение.
— Разумно?! — извика Ралица. — Постъпи като последния…! Твоята бивша има ли собствено жилище?
— Ами… едностаен — призна той.
— Ето! — триумфира тя. — Тя си има апартамент, а ти записваш тристаен на синовете! И какво мислиш, че ще направи бившата ти жена след това?
