Фактът, че повечето гости бяха обвързани, напълно я устройваше — това означаваше липса на очаквания и никакви намерения за продължение след ваканцията.
Решението вече бе подплатено с действия: самолетните билети бяха закупени, стаята – осигурена. След точно две седмици Ясмина Балканска щеше да се излежава под меките слънчеви лъчи на океанския бряг. Разполагаше с двадесет и един дни, в които да обърне съдбата си в нова посока и да си върне контрола над бъдещето.
Курортът оправда очакванията ѝ безусловно. Още с първите впечатления стана ясно, че всяка похарчена стотинка си струва. Дори повече — кандидатът за ролята на баща на бъдещото ѝ дете се появи още на втория ден.
Казваше се Велизар Стоянов — малко над четиридесет, привлекателен, жизнен, в отлична форма и с лек характер. Точно такъв мъж търсеше една самотна жена, решила да действа без излишни сантименти.
За личния си живот той не споделяше почти нищо, което беше напълно разбираемо. Кой би разкривал душата си пред поредната курортна позната? А и на Ясмина това не ѝ беше необходимо. Тя се движеше целенасочено към целта си, дори си позволи да го заблуди, признавайки уж между другото, че е безплодна.
Трите седмици отлетяха неусетно. В деня, когато ѝ предстоеше да си тръгне, Велизар изненадващо пожела да разменят контакти.
— Дай ми номера си. Нали и двамата сме от Русе?
— Не съм казвала подобно нещо… откъде го реши? — Ясмина се напрегна за миг, но запази самообладание.
— Професионален навик — усмихна се той и извади телефона си, напълно уверен, че ще получи търсеното.
— Добре, записвай — продиктува тя номер от предплатена карта, купена набързо от подлеза и регистрирана на непознат човек, предназначена само за този експеримент. — Обади ми се утре, по-близо до вечерта.
