Критиките не закъсняха и скоро се превърнаха в постоянен фон на ежедневието им. Антон Рилски започна да ѝ държи сметка за всичко – че по цял ден била в градината с децата, а вкъщи нямало ред; че не намирала време да седне с Павел Странджански, въпреки че след година му предстояло училище и трябвало вече да разпознава буквите; че от детската градина се обаждала логопедката и питала защо Мила Маришки не повтаряла упражненията у дома. Според него било въпрос на половин час и малко желание, а Лора Атанасова явно не ги притежавала.
Парадоксът беше, че самият Антон не отделяше нито минута за децата – дори в почивните дни намираше причини да не се занимава с тях. С времето към упреците се добави и друго: все по-често в петък той си тръгваше, а се появяваше отново чак в неделя вечер. Обясненията винаги звучаха убедително – веднъж помагал на майка си Диана Данаилова с ремонт, друг път сглобявал шкаф, трети път просто трябвало да е до нея, защото не се чувствала добре.
Лора усещаше, че истината е различна, но упорито си повтаряше, че вероятно е просто преуморен и има нужда от почивка. Надеждата ѝ се разби в деня, когато при нея дойде майка ѝ Галина Калинова. Между другото тя спомена, че в неделя била на юбилей в ресторант и там видяла Антон в компанията на млада жена. Той не я забелязал – залата била голяма, но Галина го разпознала ясно, особено когато излязъл да танцува със спътницата си. Искала да отиде при него, ала се отказала, за да не разваля празника.
Вечерта Лора не увърташе. Попита го направо. Антон не отрече:
– Да, от два месеца съм с Полина Кирилова и искам да заживея с нея. Не се тревожи – след развода ще помагам финансово за децата. Ти можеш да останеш в този апартамент, ние с Полина ще сме в нейното жилище.
– Значи Павел и Мила остават при мен? – гласът ѝ трепна.
– Разбира се. Те са свикнали с теб, градината е наблизо. Аз ще идвам веднъж седмично. Става ли?
– Ще помисля – отвърна тя.
Тя наистина имаше нужда от време и съвет. След разговора с родителите си Лора извади куфарите. На сутринта баща ѝ Кирил Живков нае товарно такси – натовариха бебешкото легълце и количката на Нели Вълкова, както и вещите ѝ. Майка ѝ взе бебето и двамата си тръгнаха. Лора се обади на Диана Данаилова и я помоли спешно да дойде.
– Павел и Мила са в детската градина. Вие ще ги вземете днес. Аз напускам Антон и подавам молба за развод. Причините той ще ви ги обясни сам. Ето ключовете – каза Лора, остави ги на масата и затвори вратата след себе си.
Вечерта телефонът ѝ звънна. Антон крещеше, че е безсърдечна, че е изоставила деца, които са привързани към нея, и я заплашваше да не смее да иска издръжка, иначе щял да ѝ отнеме Нели.
– Ще се видим в съда – отговори тя спокойно и прекъсна разговора.
Така и стана. След делото Антон разбра, че ще плаща издръжка не само за дъщеря си, но и за Лора, докато Нели навърши три години.
Сега Лора живее при родителите си и сама отглежда бебето, с помощта на бабата и дядото. Тя е на двадесет и девет, но майка ѝ умишлено не ѝ напомня за това.
