Новината за предложението дойде като дългоочаквано облекчение за Лора – най-сетне нещо сигурно, нещо ясно. Радостта ѝ обаче се оказа кратка, защото щом сподели с родителите си, че Антон, мъжът, който иска да се оженят, вече има две малки деца, възторгът им рязко се превърна в недоволство.
– Лора, ти добре ли си? – възмути се майка ѝ. – Защо са ти чужди деца? Той просто търси кой да му гледа децата, а ти трябва да мислиш за свое!
– Мамо, нали все повтаряше, че искаш да ме видиш омъжена и с внуци? – отвърна спокойно Лора. – Е, ето ти ги – готови, при това двама наведнъж. А ние се женим на седемнадесети декември.
Майката на Антон остана да живее с тях още около месец след сватбата, след което се върна в собствения си апартамент. Така Лора се оказа пълноправна стопанка на просторния тристаен дом почти в центъра на Пловдив.
Всекидневието ѝ се преобърна изцяло. Всяка сутрин започваше с приготвяне на закуска за всички, после водеше децата на детска градина – за щастие тя беше съвсем наблизо – и бързаше за работа, за да не закъснее.
Всичко, което дотогава вършеше майката на Антон – прането, почистването, готвенето – вече лежеше върху нейните рамене. Съпругът ѝ работеше до късно, изкарваше добри пари, но в домакинството не се включваше.
Първите седмици бяха изтощителни. Постепенно Лора се научи да върши по няколко неща едновременно, но за себе си време не оставаше – нито за басейн, нито за фризьор, нито за срещи с приятелки.
След около три месеца започна да се чувства странно – умората не я напускаше, заспиваше буквално на крак, а шумните детски игри я изкарваха извън равновесие.
– Да не си бременна? – попита майка ѝ, когато Лора се оплака по телефона.
Тестът и прегледът при лекаря потвърдиха подозрението. Лора се зарадва искрено. Реакцията на Антон обаче я охлади.
– Сигурна ли си? – попита той с колебание.
– Напълно. Не се ли радваш? – отвърна тя, забелязвайки смутеното му изражение.
– Радвам се, разбира се… просто не очаквах да стане толкова бързо. Децата още са малки. Трябва да кажем на майка ми и на твоите.
Родителите на Лора приеха новината с въодушевление. Свекървата обаче – явно не. Тя дойде в дома им в ден, когато Антон беше на работа, и без заобикалки предложи на Лора, докато още има време, да прекъсне бременността. Аргументите ѝ бяха сурови – с три деца Лора нямало да се справи, а на нейната помощ да не разчита, защото двете години, прекарани в грижи за внуците, ѝ били непосилни.
Лора категорично отказа. Свекървата си тръгна, помолвайки посещението ѝ да остане тайна за сина ѝ.
Бременността протече леко – без гадене и без странни прищевки. В определения срок Лора роди момиченце, което нарекоха Нели.
Тогава стана още по-трудно да се справя с домакинството и трите деца. За щастие Нели беше спокойно бебе. Но към края на втория месец кърмата ѝ спря и се наложи да преминат на адаптирано мляко. Докато открият подходящата формула, всички минаха през тежка седмица – бебето плачеше денонощно.
В петък Антон се обади и съобщи, че ще прекара две нощи при майка си, защото имал нужда да се наспи. Лора остана като попарена – не беше очаквала точно в такъв момент да бъде изоставена сама с децата.
След това нещата започнаха да се влошават още повече – Антон все по-често намираше повод да ѝ прави забележки и да я укорява за дреболии, а напрежението в дома постепенно се превръщаше в ежедневие.
