«Това мои внуци ли са? Истинските ми внуци ще са от дъщеря ми Дарина Руменова, а тези са родени от напълно чужда за мен жена.» — възмутено възкликна Галина Стефанова и хвърли многозначителен поглед към Росица Ковачева

Сърцераздирателно трогателно и удивително човешко.
Истории

Раздялата с баба Галина Стефанова им беше тежка и двамата едва сдържаха сълзите си. Илиана стискаше в ръце колекционерска кукла, а Градимир не се разделяше с новата си количка — подаръци, които баба им беше избрала с особена грижа и любов. Тези малки жестове сякаш запечатаха спомена от общите им дни.

Оттогава любимите ѝ внуци започнаха да ѝ гостуват все по-често и къщата отново се изпълни с детски гласове и смях.

Към дъщеря си Дарина Руменова баба Галина се обърна с напътствени думи, веднага щом разбра, че тя и зет ѝ Валентин Филипов очакват дете:
— Гледай и се учи, Дарина, как Десислава Огнянова и Ростислав Ангелов отгледаха децата си — с чест и грижа, както повелява нашият род. Илиана и Градимир са истинска радост за мен и ти желая същото щастие с твоето дете.

В този момент двете деца се втурнаха към нея:
— Бабо Галина, не се притеснявай, ние ще помагаме на Дарина! — уверяваха я развълнувано. — Ще си имаме братче или сестриче и ще играем заедно!

Тя ги притисна към себе си и се засмя:
— Ах, вие, моите златни пакостници! Значи тримата ще правите бели? Така и трябва — кога, ако не сега, Градимир? Хайде, елате при баба си!

Десислава и Дарина си размениха мълчалив поглед и се разсмяха — любовта на внуците беше смекчила дори строгия характер на баба Галина.

Истински бабини внуци! Оттогава тя вече не повтаря старите си страхове пред приятелката си Росица Ковачева. Работата я беше научила да ръководи и контролира, а мисълта да остане сама с децата я плашеше — трудно ѝ беше да излезе от ролята на началник.

Днес обаче баба Галина е най-обичаната баба на света. А и Тодорка Александрова, майката на Ростислав, също е скъпа на децата — любовта стига за всички, без ревност и без делене.

Продължение на статията

Животопис