Но този път около баба Галина Стефанова определено се беше случило нещо необичайно и децата го усетиха веднага.
Илиана Ковач внезапно стана сериозна и с тон, който не търпеше възражения, се обърна към брат си:
— Градимир, стига вече. Не виждаш ли, че на баба ѝ е зле? Хайде, веднага избърши масата след вечерята, а аз ще измия чиниите.
След това момичето се приближи до баба си, наведе се до нея и заговори меко, почти загрижено като възрастен:
— Бабо, скъпа, как се чувстваш? Да ти направя ли чай? Ако те боли главата, ще намокря кърпа със студена вода и ще ти я сложа на челото — мама така прави, когато имам температура. Ти си полегни на дивана, ние ще сме тихи. Мама ни каза, че баба Галина всички трябва да слушат, нали, Градимир?
— Да! — оживи се момчето. — Тя каза, че баба Галина е била началник и всички ги е държала в ред! Бабо, а как ги командваше? Ходеха ли като войници, под строй? — очите му блестяха от възхищение, докато я гледаше.
— И още нещо — продължи той с внезапна сериозност. — Мама каза, че от теб трябва да се учим как се живее. Бабо, ти ще ни научиш, нали?
През цялата следваща седмица Градимир и Илиана бяха направо пример за подражание. Постепенно разбраха, че досега са приемали забележките на баба като част от играта им и не са осъзнавали колко много ѝ е тежало. Истината беше, че Илиана обожаваше да готви и вече се справяше сама с палачинките, а Градимир не понасяше хаоса — всеки ден минаваше с прахосмукачката, бършеше прах и подреждаше, защото майка им ги беше научила на домашни задължения.
В деня на заминаването си двете деца се притиснаха до баба си и я прегърнаха силно:
— Само не се тревожи, бабо, ние никога няма да те оставим — говореха почти в хор. — Винаги ще сме до теб и ще помагаме, ти си най-обичаната ни баба.
Ростислав Ангелов остана истински изненадан, когато дойде да ги вземе — баба Галина изглеждаше ведра и усмихната, а Илиана и Градимир не спираха да я обсипват с целувки, сякаш искаха да запомнят този момент завинаги.
