Обикновено за Градимир Радославов и Илиана Ковач се грижеше другата баба – Росица Ковачева. Десислава Огнянова отлично знаеше, че свекърва ѝ Галина Стефанова е строга, подредена и свикнала да командва. Само че този път обстоятелствата се обърнаха – Росица внезапно постъпи в болница за профилактични изследвания и нямаше как да поеме децата. Така, с огромно колебание и вътрешна съпротива, Галина прие да остане с внуците, макар и сама да не разбираше как се е съгласила; синът ѝ я беше притиснал с молби.
На следващия ден, привечер, Ростислав Ангелов докара Градимир и Илиана. Целуна майка си по бузата и почти тичешком се запъти към вратата, като подхвърли набързо:
— Ще изпуснем самолета! Деца, моля ви, дръжте се и спазвайте уговорките!
Вратата хлопна, а тишината трая точно секунда. После апартаментът се изпълни с радостни викове и тичане.
— Ура! Свобода! Цяла седмица сме при баба Галина! — ехтяха те, докато обикаляха стаите.
Не мина и половин час и нервите на Галина Стефанова започнаха да се предават. Внуците обикновено гостуваха за кратко, а сега реалността я удари с цялата си тежест — тя беше сама, без подкрепа и без спасителен план. Никой нямаше да дойде да ги вземе, никой нямаше да я смени. Как изобщо се беше хвърлила в такава авантюра?
Първа забеляза промяната Илиана. Бабата не правеше смешните си физиономии, не тичаше след тях в гоненица и не подвикваше шеговито, че ще им покаже кой командва. Дори любимият номер липсваше — да събуе пантофа си и да го размахва заплашително, сякаш ще ги перне по дупетата. Точно това караше Градимир да пищя от смях и да се мушва под масата.
Споменът за една такава игра още беше жив: баба Галина се беше увлякла, наведе се с пантофа под масата, залитна и дръпна покривката. Чинии и чаши се разпиляха по пода, а хладка вода се разля по гърба ѝ. Градимир тогава се смееше до хълцане, а жалко беше само, че родителите се върнаха твърде бързо и прекъснаха веселбата.
