— У дома съм вложила цяло състояние в ремонта — всичко е скъпо и подбрано с вкус: естествен кленов паркет, внесен, мебели от Италия в хола.
Само коженият диван струва колкото малка кола!
И неведнъж съм молила Ростислав Ангелов да предупреди НЕЙНИТЕ деца да се държат възпитано. Но какво да им говориш — напразно е, Росице, опитай се да ме разбереш. Това мои внуци ли са? Истинските ми внуци ще са от дъщеря ми Дарина Руменова, а тези са родени от напълно чужда за мен жена.
Снахата ми, Десислава Огнянова, е разхвърляна и безотговорна, а децата ѝ са същите. В тях няма нищо от нашия род, нито капка. Да, Градимир Радославов донякъде прилича външно на моя Ростислав, но щом отвори уста — по-добре да беше замълчал!
Казвам им ясно: „Градимир, Илиана Ковач, не местете столовете рязко, ще надраскате паркета!“ А те — сякаш нарочно — тичат из апартамента като обезумели, влачат мебели, скачат с обувките върху кожения диван. Това вече не е детска игра, а чисто хулиганство! — Галина Стефанова стисна устни и хвърли многозначителен поглед към Росица Ковачева.
Тя пъхна парче меденка в устата си, отпи чай и кимна:
— И не ми говори… днешните деца са направо диви. Само не разбирам — защо казваш, че Градимир и Илиана не са ти внуци? Нали Ростислав не е взел жена с чужди деца?
— Нищо не си разбрала, Росице! — избухна Галина Стефанова, ядосана, че старата ѝ колежка не застана на нейна страна, и махна с ръка. Явно обясненията бяха напразни — колкото и да говореше, полза нямаше.
А истината беше, че още утре вечер Ростислав Ангелов и Десислава Огнянова заминаваха на едноседмична почивка, решили да останат насаме. Синът ѝ я беше умолил да остане при децата, тъкмо бяха във ваканция.
Галина Стефанова дълго отказваше да приеме този кошмар, защото мисълта да остане сама с малките ѝ се струваше непоносима, но въпреки това предстоящите дни вече започваха да се очертават на хоризонта.
