Сутринта я завари изтощена и с натежало съзнание. Още щом отвори очи, Невена Стоянова усети, че нещо не е наред. Първо провери нощното шкафче, после скрина, а накрая и майчината дървена кутия, в която държеше заделените пари. Всичко беше празно. Липсваха бижутата ѝ, спестяванията, а също и фотоапаратите на Светослав Радев. От последното ѝ стана най-неловко, макар че сърцето ѝ се сви и заради малките диамантени обеци — подарък от баща ѝ за завършването на училище, както и за фината гривна, останала ѝ от баба ѝ. Единственото, за което не изпита никаква загуба, беше брачната халка.
Когато събра смелост да разкаже на Светослав какво се е случило — нямаше смисъл да крие, още повече че вече беше подала сигнал в полицията — той я изненада. Не я упрекна, както обикновено, и дори категорично отказа да приеме пари за откраднатата техника, въпреки че Невена знаеше колко скъпи бяха някои от апаратите.
— А как ще работиш сега? — тревожеше се тя.
— Имам един при себе си — отвърна Светослав. — Ще се оправя някак.
Въпреки това тя започна да му превежда пари от всяка заплата — не искаше между тях да стои дълг.
Малко преди Нова година той ѝ съобщи, че заминава за Таиланд, където възнамерява да снима туристи. Говореше се, че това е на ръба на закона, но негов приятел го правел от години без проблеми.
— Може и да остана там завинаги — призна той между другото.
Отдавна мечтаеше за живот в топла страна, макар Невена винаги да беше против. На тръгване ѝ остави подарък и я помоли да го отвори точно в новогодишната нощ.
Разбира се, тя не издържа — веднага след като той замина, посегна към опаковката и я разкъса с нетърпение.
