Тя го хвана в изневяра по толкова елементарен начин, че чак звучеше нелепо. Заминаваше за санаториум, но полетът ѝ беше отложен. Нищо фатално — още повече че домът им се намираше на няма и петнайсет минути от летището. Невена Стоянова повика такси и се прибра. В коридора я посрещнаха непозната кожена шуба и елегантни обувки с тънък ток. В този миг ѝ стана ясно всичко, макар и без доказателства. И все пак, сякаш напук на себе си, тя влезе в спалнята, за да се увери. И се увери напълно.
Разводът мина светкавично и почти безболезнено — толкова бързо, че Невена дори не осъзна как животът ѝ се обърна. Светослав Радев се извиняваше, кълнеше се, че е било моментна слабост, че „нещо го е заслепило“, но какво друго можеше да каже? Тя не пожела да слуша нескопосаните му оправдания. Плака нощем, заровена във възглавницата, после започна да излиза с приятелки по барове и, в един импулсивен момент, си инсталира приложение за запознанства.
Първоначално ѝ писаха съмнителни типове и тя или не отговаряше, или го правеше без никакво желание. После обаче се появи Той — сякаш излязъл от приказка. Привлекателен, уравновесен, възпитан — точно онзи тип мъж, за когото човек си казва, че е „по лекарско предписание“.
„Невена, това не се изпуска“, убеждаваха я приятелките ѝ. „Такива мъже не се търкалят по улиците.“
И тя събра смелост и прие поканата за среща. Точно в онази вечер, сякаш напук на всичко, Светослав се появи, за да си вземе останалите вещи.
„За къде си се нагласила така?“ — попита той мрачно.
„Това не те засяга“, отвърна Невена спокойно. „Вече съм свободна и ти сам си го постигна.“
Светослав се намръщи още повече и изрече с примирен, но настоятелен тон, че признава вината си и че всеки човек заслужава поне още един шанс, което той беше решен да ѝ обясни докрай.
