Нещо в гласа ѝ подсказваше, че това „нещо“ тепърва ще излезе наяве и няма да е приятно за него.
Три дни по-късно телефонът на Зорница Калинова звънна. Обаждаше се Фани Ангелова — приятелка от години, от онези хора, които не изчезват, дори когато животът се разпада.
— Зори, седнала ли си? — прошепна тя напрегнато. — Попаднах на нещо в интернет… съвсем случайно. И трябва да го видиш.
— Какво има? — не разбра веднага Зорница.
— Онлайн магазин. Продават свещи. Твоите свещи.
Думите увиснаха във въздуха.
— Как така моите?
— Гледай — Фани щракаше нервно по екрана. — Ето тази с розовия орнамент. А тази — новогодишната, със снежинките. Нали я прави до късно в кухнята? Всички са тук. И са на безумни цени. Доставят дори в чужбина.
Зорница отвори линка. Сърцето ѝ се сви. На дисплея бяха нейните ръце, нейният труд, нейните безсънни вечери. Всяка свещ, изрязвана бавно и търпеливо, докато Кирил Мартинов лежеше на дивана пред телевизора. Десетки, може би стотици часове. Готовите изделия винаги изчезваха — Кирил и майка му, Олива Василева, ги прибираха с думите, че ще ги подарят на близки и познати. Зорница не се съмняваше. Тя умееше да вярва.
Само че те не подаряваха нищо. Те продаваха. Представяха труда ѝ като „луксозен занаятчийски продукт“. Магазинът беше регистриран на името на Олива Василева, но описанията Зорница разпозна веднага — същият стил, същите думи. Почеркът на Кирил.
Адвокатът, при когото Магдалена Велизарова я заведе, подреди разпечатките методично.
— Това е сериозно нарушение — каза спокойно. — Използван е ваш интелектуален и творчески труд без съгласие. Освен това доходите са укривани от вас. Това ни дава силна позиция в съда.
В деня на делото Кирил се появи с майка си. Олива Василева беше с нов костюм и я гледаше така, сякаш Зорница им беше отнела нещо жизненоважно.
— Ще съжаляваш, че тръгна по адвокати — просъска тя в коридора. — Синът ми се е бъхтил за теб години наред, а ти го влачиш по съдилища. Неблагодарна!
Зорница не отговори. Някога щеше да се оправдава, да плаче, да се извинява за чужди грехове. Сега просто изчака.
В съдебната зала адвокатът говореше ясно и без излишни емоции. Банкови извлечения. Скрийншотове от сайта. Отзиви на клиенти, възхитени от „уникалните ръчно изработени свещи“. Накрая той постави медицински документ на масата.
— Подзащитната ми е бременна — обърна се към съдията. — В единадесета седмица. Бащата на детето е ответникът. В периода, когато я обвиняваше в безплодие и я изгони от дома, тя вече носеше неговото дете.
Кирил рязко се размърда. Олива онемя.
— Лъже! — извика той, скачайки. — Иска само пари!
— ДНК тестът след раждането ще даде окончателен отговор — отвърна адвокатът. — Но документите са категорични: зачеването е станало по време на брака.
Решението излезе седмица по-късно. По-голямата част от имуществото беше присъдена на Зорница. Кирил беше задължен да плати обезщетение за незаконното използване на нейните изделия, както и издръжка за детето. Допълнително му бе наложена забрана да се доближава до бившата си съпруга без нейно съгласие.
В коридора Олива Василева се разплака.
— Ти ни съсипа! Ние те направихме човек, а ти…
Зорница мина покрай нея, без да се обърне.
В събота тя потегли към старата родителска вила, сгушена в тихо селище на около петдесет километра от града, без да подозира, че там я очаква първият истински дъх на спокойствие.
