Тя подходи към разговора внимателно и премислено, с ясното намерение всичко да мине в спокойна атмосфера и без излишни изблици, надявайки се на разум и взаимно разбиране.
— Драгомир Балкански, моля те, нека поговорим нормално, без кавги и крясъци — започна Ралица Кирилова с овладян тон.
— За какво става дума? Да не се е случило нещо? — погледна я той с известно недоумение.
— Нищо драматично. Искам просто да обсъдим участието ми в този апартамент. И настоявам това да стане без скандали — ясно очерта темата тя.
— Ако ще е без караници, тогава разговорът е кратък — жилището е мое и точка. Няма какво да се разисква — отсече Драгомир Балкански.
— Не, така няма да стане — поклати глава Ралица. — По време на последния ни спор ти ме уплаши дотолкова, че се принудих да потърся правен съвет.
Тя продължи спокойно, без да повишава глас:
— Ако се стигнеше до съд, щяха или да те задължат да ми върнеш сумите, които съм вложила, или след изплащане на ипотеката да ми бъде признат дял, съразмерен на участието ми.
— Не мога да повярвам! Значи вече си ходила при адвокат и обмисляш как да ми „отмъкнеш“ апартамента по съдебен път?! — избухна отново той.
— Драгомир Балкански, няма да има сцени. Ако не си готов за нормален и конструктивен разговор, тук приключваме — каза тя твърдо.
— Ами приключвай тогава! — промърмори той с раздразнение.
Останала сама, Ралица дълго премисляше случилото се, докато накрая не реши да сподели всичко с майка си — Благовеста Странджанска. Майката, разбира се, съчувстваше на дъщеря си, но не пропусна и да я упрекне за избора ѝ на мъже:
— Как все на такива несериозни хора попадаш? И бащата на Цветелина Маркова, и сега този твой Драгомир Балкански…
— Мамо, сега не ми трябват упреци, а малко разбиране — уморено я прекъсна Ралица.
Благовеста Странджанска я прегърна. Майчиното ѝ сърце се свиваше от тревога — и за дъщеря ѝ, и за внучката.
Няколко дни по-късно Благовеста отново се обади и покани Ралица на сериозен разговор.
— Дъще, с баща ти обсъдихме ситуацията и имаме предложение. Докато все още и двамата работим, можем да получим одобрение за ипотека.
— Какво ще кажете да вземем нещо малко — едностаен апартамент или студио? Вноските ще плащаш ти, вместо всеки месец да наливаш пари в кредита на твоя Драгомир Балкански.
— Жилището ще е на наше име и при каквито и да е обстоятелства той няма да има достъп до него — допълни Благовеста.
— Мамо, тате… направо ме оставихте без думи — искрено се изненада Ралица.
— Това е разумно решение, Ралице — намеси се баща ѝ. — Имам стабилна позиция на работа, първоначалната вноска ни е по силите, а този апартамент ще е опора за теб и за Цветелина Маркова. Ще го отдаваш под наем и ще имаш сигурност.
— И ще му дойде малко акълът на твоя съпруг — добави Благовеста с нескрита горчивина.
— Нека помисля, добре? — помоли Ралица, искайки време да подреди мислите си.
Когато се прибра у дома, тя реши, че трябва да сподели с мъжа си предложението на родителите си, но този път беше решена да го направи без колебание и с ясна позиция.
