В действителност обаче това „разделение“ важеше повече на думи. Драгомир Балкански купуваше нещо за себе си, Ралица Кирилова – за себе си и за дъщеря си. Освен това всички извънкласни занимания на Цветелина Маркова се поемаха изцяло от майката. За щастие, възнаграждението ѝ позволяваше подобен разход – още от самото начало Ралица изкарваше значително повече пари от съпруга си.
През първата година след сватбата двамата живееха в пълна хармония. В дома им цареше спокойствие, а Цветелина, макар никога да не наричаше Драгомир „татко“, му вярваше и се чувстваше сигурна около него. С течение на времето обаче нещата се промениха. Две години и половина след брака напрежението стана постоянно и седмица без скандал изглеждаше почти невъзможна.
По време на една от поредните разправии Драгомир стигна дотам, че почти посочи входната врата на Ралица и дъщеря ѝ:
— Все пак вие двете живеете в моя апартамент. Ако не ви харесва нещо, знаеш къде е изходът!
— Говориш сериозно ли? — избухна тя. — Или да ти припомня, че половината от ипотеката я плащам аз? Или че храната отдавна купувам основно със собствените си пари? Смяташ ли, че онези пет хиляди лева, които ми превеждаш от заплатата си, стигат за месец?
И без да чака отговор, продължи:
— Само за храна ни трябват в пъти повече средства! Всички останали битови разходи пак са върху мен. Да, ти плащаш сметките, но само половината – другата половина я покривам аз. И след всичко това имаш наглостта да ми държиш сметка?!
— Ааа, значи си направила точна калкулация! — изсмя се той презрително. — Браво! Само че апартаментът е мой. Ако не бях аз, още щеше да живееш с детето си в онази стара двустайна развалина!
— Интересно, докато живя в моя апартамент, никога не го наричаше развалина — отвърна Ралица студено. — И по закон имам право на дял от това жилище, след като също изплащам кредита.
— Какво?! — побесня Драгомир. — Ти напълно ли си изгубила разсъдъка си? Посягаш на моя апартамент?!
— Ти ме принуди да го кажа! — извика тя в отговор.
Ядосан, той се затвори в банята, тръшвайки вратата. Ралица, след като успя донякъде да се овладее, влезе при Цветелина, за да поговори с нея. Виждаше колко тежко детето преживяваше всеки скандал между майка си и доведения си баща, а това я изпълваше с вина и болка.
Ден след ден Ралица се измъчваше с мисли за семейния им живот. Не ѝ даваше мира фактът, че Драгомир почти ги беше изгонил от жилище, в което тя беше вложила не по-малко от него. Още в самото начало беше дала почти толкова средства за мебели и техника, колкото той за първоначалната вноска, а после без прекъсване плащаше ипотеката редом с него. И въпреки това се оказваше, че живее там сякаш по милост.
След като подробно се информира как стоят нещата от гледна точка на закона и разбра, че при нужда може да претендира за компенсация или дял, тя реши, че е време за разговор със съпруга си, който да бъде спокоен и лишен от излишни емоции.
