Тя се хвърляше в работата си без остатък – идваше първа в офиса и си тръгваше последна, не отказваше извънредни смени и поемаше задачи, от които други биха се дръпнали. Амбицията ѝ не беше показна, а тиха и упорита, и резултатите не закъсняха.
След две години получи първото си сериозно повишение. Още три по-късно вече заемаше позицията на заместник-директор. На тридесет години Венета Старозагорска ръководеше екип от дванайсет души и го правеше уверено, без излишен шум, но с ясни правила и авторитет.
Собственият апартамент придоби с банков кредит. Родителите ѝ помогнаха с първоначалната вноска, а всичко останало тя изплащаше сама. Просторно тристайно жилище в добър квартал, функционално разпределено и уютно. Всеки месец заделяше половината от заплатата си за предсрочно погасяване, без да се оплаква и без да търси съжаление.
Вилата купи без заем – спестяваше за нея цели четири години. Малка къща в покрайнините на града, със собствен двор и парцел. Не луксозна, но напълно нейна, извоювана с търпение и дисциплина.
На тридесет и пет Венета беше напълно самостоятелна. Работеше много, но живееше достойно. Избираше качествена козметика, позволяваше си по две почивки годишно, излизаше на ресторант два пъти седмично. Не беше богата, но никога не се чувстваше лишена.
С Радослав Орлов се запозна на фирмено парти на партньорска компания преди три години. Той работеше като търговски мениджър, имаше живо чувство за хумор и умееше да разказва забавни истории за клиентите си. Държеше се естествено, без поза и без излишно самохвалство.
– Имам две деца от първия си брак – предупреди я още на втората среща. – Явор е на девет, Албена на пет. Ако това е проблем, кажи го сега.
– Какъв проблем? Децата са нещо прекрасно – отвърна тя без колебание.
И наистина бяха чудесни. Явор Борисов и Албена Кирилова идваха при тях всеки уикенд. Венета им правеше палачинки с извара, купуваше настолни игри, водеше ги на кино. Постепенно между тях се създаде топлина и доверие.
Година по-късно Радослав се нанесе при нея. В началото всичко изглеждаше справедливо – деляха сметките, той купуваше храна, ходеше с тях до вилата. Работеше с приятел в IT компания и двамата планираха да развият бизнеса си.
– Тихомир Пиринки е отличен програмист – разказваше Радослав на вечеря. – А аз знам как да продавам. След две години ще печелим сериозно.
Венета вярваше в тези планове. Радослав наистина умееше да убеждава – намираше подход дори към най-взискателните клиенти. Всичко звучеше логично и възможно.
Но преди година всичко се разпадна. Тихомир го беше измамил по най-грубия начин.
– Прехвърлил е всичко на свое име – каза Радослав една вечер, прибирайки се с лице, по-мрачно от всякога. – Договорите, клиентите, дори офис мебелите. Останах без работа.
– Как е възможно това? – попита тя шокирано.
– Фирмата се водеше на него. Аз бях просто служител. Мислех, че сме партньори, а се оказах наивник.
На Венета ѝ стана мъчно за него. Да се довериш и да получиш предателство в замяна е унизително и болезнено преживяване.
– Ще си намериш нова работа – опита се да го окуражи. – Имаш опит и контакти.
– Търся, но пазарът е труден в момента.
Търсенето продължи месец. После го наеха, но срещу заплата, наполовина по-ниска от предишната.
– Само временно – обясняваше Радослав. – Ще се докажа и ще поискам увеличение.
Към това се добавяха и дългове – колата беше на лизинг, телефонът и лаптопът на изплащане, плюс издръжката за децата към бившата му съпруга.
– Само да издържим малко – уверяваше я той. – Ще оправя задълженията и после всичко ще си дойде на мястото.
Само че месец след месец дълговете не намаляваха, а разходите започваха бавно, но сигурно да се трупат и да променят баланса в дома им.
