Сякаш имаше някаква причина за това вътрешно оживление – повод, който ѝ беше напълно непознат.
„Ами ако всичко това е истина? Трябва да говоря с него“, реши накрая Росица Балканска, след като дълго се колеба.
– Василе, получих доста странно съобщение на лични – започна тя внимателно. – Пише ми някаква жена. Твърди, че ти ходиш на гости на дъщеря ѝ през уикендите, през седмица.
След кратка пауза Росица добави най-тежкия въпрос:
– Интересуваше се кога възнамеряваш да се разведеш.
Отвън изглеждаше спокойна, но вътре в нея всичко се свиваше – сърцето ѝ блъскаше тревожно, сякаш се беше качило в гърлото ѝ.
Реакцията на Васил Велизаров обаче я изненада с хладнокръвието си.
– Пълни глупости. Някой си прави шега, защото няма какво друго да върши, – отсече той.
– Но детайлите съвпадат… Не ти ли се струва поне малко странно? – настоя тя.
– Какви детайли? Това са фантазии на нестабилен човек. И ти наистина ли реши да вземеш подобно нещо насериозно? Честно казано, мислех те за по-разумна, – избухна Васил.
– Чакай, аз не те обвинявам. Просто питам, – побърза да се оправдае Росица.
Начинът, по който той се нацупи и възмути, я разколеба повече от всякакви аргументи. Заприлича ѝ на човек, дълбоко засегнат от несправедливо подозрение.
– Та ти вече ме обвини! – не спираше той. – Какво искаш, да ти пускам видео на живо всеки уикенд ли?
После отново повтори, че пътува сам заради служебните си ангажименти и че натовареният график е причината да има едва четири почивни дни в месеца, вместо нормалните осем.
– Всичко това го правя за семейството! А ти ме изкарваш някакъв женкар. Живеем си добре, защо ровиш и търсиш несъществуващи грехове? – не криеше огорчението си той.
– Извинявай, Василе… Не знам какво ми стана. Не трябваше да започвам този разговор, – примоли се Росица. – Ще блокирам човека и ще забравим случая.
Още известно време той сумтеше, въздишаше демонстративно и въртеше очи, но постепенно напрежението спадна. Накрая се помириха и животът им привидно се върна в старото си русло.
Две седмици по-късно обаче Росица отново получи съобщение в социалната мрежа – този път от жена на име Лидия Ковач.
От снимката я гледаше уверена брюнетка с подчертани вежди и яркочервено червило, чието изражение не оставяше място за съмнение.
Писмото беше дълго и още първите редове разбиха на пух и прах последните илюзии на Росица за спокойното ѝ семейно бъдеще.
„Аз съм жената, която Васил обича“, започваше то, а следващите изречения ясно показваха, че написаното тепърва щеше да постави живота ѝ на изпитание.
