— Не е нужно — прекъснах я рязко.
— Айде де, какво толкова. Аз не съм ти чужда — усмивката ѝ беше фалшива, а очите — студени.
Тодорка Орлова пристъпи напред и се залепи почти за гърба ми. Пръстите ѝ се впиха в раменете ми — ледени, груби, без капка нежност. Усетих как стиска плата отзад, точно по шева.
— Борис, дръж я — нареди тя без да ме погледне.
Той се приближи и ме хвана за лактите, сякаш бях престъпник, а не жена му.
— Какво правите… — гласът ми пресекна.
Тодорка дръпна рязко. После още веднъж. Конецът изскърца зловещо.
— Ти ще търкаш пода, не ще се правиш на голяма началничка по фирмени сбирки! — изсъска тя.
С последен, яростен тласък разкъса костюма. Сапфиреният кадифен плат се отвори по гърба и по ръкава, сякаш някой беше разрязал самочувствието ми с нож.
— Мястото ти е вкъщи! Не да се въртиш пред шефове и управители!
В гласа ѝ кънтеше победоносно злорадство. Борис пусна ръцете ми и отстъпи, сякаш вече беше приключил с работата си.
— Е, сега вече няма къде да ходиш — каза доволно. — Ще си седиш с нас, както трябва.
Звънецът иззвъня продължително и настойчиво, като аларма.
Излязох от спалнята. Борис се опита да ме спре, сграбчи ме за китката, но се измъкнах. Отворих входната врата.
На прага стояха Жанета Старозагорска, Дарина Бургаска и Захари Атанасов.
Погледът на Жанета се спря върху разкъсания ми костюм. Лицето ѝ се втвърди.
— Видяхте ли всичко? — попитах тихо.
— До последната секунда — кимна Захари и вдигна телефона си. — И не само гледахме. Записвахме.
Обърнах се. Тодорка Орлова беше замръзнала до кухненската врата, а Борис изглеждаше като човек, на когото току-що са дръпнали стола изпод краката.
— Какъв запис? — направи крачка напред той. — Вики, какви ги говориш?
Извадих телефона си и включих високоговорителя.
Гласът на Тодорка изпълни стаята, ясен и отчетлив:
„Трябва да стане на трийсет и първи. Точно преди да излезе. Да изпусне нервите си. Пред хора. Тогава в офиса ще решат, че е нестабилна. А апартаментът после ще се прехвърли по-лесно…“
Увеличих звука.
„А ако не се хване?“
„Ще се хване. Такива кариеристки са еднакви — щракваш веднъж и почват да пищят.“
Тишината натежа като бетон.
— Това… това не е както си мислиш — заекна Борис.
— Наистина ли? А посещенията при адвоката, който се занимава с разводи? Проверих геолокацията ти, Борис. Четири пъти. И все с майка ти.
Тодорка отстъпи назад, почти се притисна до стената.
— Само се консултирахме…
— За какво? Как да ми вземете жилището? Как да ме изкарате неадекватна?
Жанета пристъпи напред и застана до мен.
— Камерите хванаха всичко — как той те държеше, докато тя късаше костюма. Имаме видеа, аудио и свидетели.
— Няма да посмеете… — прошепна Тодорка.
— Ще посмея — погледнах я право в очите. — И дори не се съмнявайте.
Борис отвори уста, но го прекъснах с вдигната ръка.
— Имаш три дни да се изнесеш. Апартаментът е купен преди брака, с мои пари. Ти си тук само по адресна регистрация, и ако не си тръгнеш сам, последствията ще бъдат изцяло за твоя сметка.
