В дома на Любка Старозагорска и съпруга ѝ Огнян Велизаров бяха ходили едва веднъж, и то мимоходом. Тази вечер обаче присъствието им беше съпроводено с онзи особен семеен заряд, който винаги изкарва скритите теми на повърхността.
— За бъдещите ни внучета! — възкликна тържествено Любка Старозагорска и вдигна чашата си високо.
— Мамо, моля те, недей — промърмори Пламен Богданов, като усети как раздразнението му се надига. Темата отдавна му беше дошла до гуша. В ума му се въртеше и друго — че още на втори януари началството го беше извикало на работа, а той имаше съвсем различни планове за този ден. Всичко това го правеше напрегнат и рязък.
Ванеса Радославова също не беше в настроение. В службата не ѝ бяха отнели почивните дни, но бяха орязали новогодишния бонус, който по традиция получаваха служителите. Само предния ден шефът ѝ беше заявил в прав текст, че не е доволен от нея.
— Ами ако изобщо не възнамеряваме да имаме деца?! — изстреля Ванеса. След това хвърли смачканата салфетка върху масата, промълви извинение и рязко напусна трапезарията.
Пламен веднага я последва. Намери я в кухнята — светлината беше загасена, а през прозореца проблясваха фойерверки, които осветяваха на пресекулки заплаканото ѝ лице. Тя ридаеше безутешно.
Скандалът с родителите беше сериозен и вечерта приключи преждевременно. Двамата си тръгнаха, без повече да се върнат на празничната маса.
— Много грозно се получи… — прошепна Ванеса, когато вече бяха у дома. Очите ѝ бяха подути от плач.
— Ще се оправи. Извинихме се, а и майка ми не беше права — защо толкова се е вкопчила в това? — отвърна Пламен, макар и самият той да изпитваше неудобство.
— Ох, ти, моя мъничка радост! Моето златно бебче! — гукаше Любка Старозагорска, надвесена над новородения си внук.
Преди седмица Ванеса беше родила син. Иронията беше, че всичко започна именно в онази новогодишна нощ. Тя често се връщаше мислено към онзи скандал и си казваше, че не си е струвало да се стига дотам. Раждането не беше планирано точно тогава, но ако се замислеше трезво, моментът се оказа повече от подходящ. Просто тогава всички бяха изнервени и това доведе до излишни думи. Разбира се, помирението с родителите дойде още щом съобщиха щастливата новина, че чакат дете.
Любка Старозагорска мигновено забрави всички обиди и сякаш полетя от щастие. Подаръците от нейна страна започнаха да валят без спир, а след раждането на бебето броят им се увеличи още повече.
Ванеса наблюдаваше свекърва си, която държеше сина ѝ на ръце, и си мислеше колко много я обича. Да, имаше си своите особености, но коя жена няма? Тя я прегърна спонтанно и я целуна по бузата.
— Е, моето момиче, а кога ще мислим за второ? — попита напълно сериозно Любка Старозагорска, без да пуска бебето.
Всички в стаята се разсмяха нервно. На всички им мина през ума, че този разговор вероятно никога няма да има край.
— Какво пък толкова смешно казах? — учуди се тя, без да откъсва влюбения си поглед от малкото човече.
И наистина — тя не виждаше нищо необичайно в думите си.
