…излапа я! Помниш ли Буч, сине?
Свекървата прекъсна подреждането на подаръците, изправи се леко и погледна Пламен Богданов с въпросително изражение.
— Помня — отвърна той замислено. — Нашето куче беше… Но, мамо, защо си донесла всичко това?
— Как защо? Всичко ще влезе в употреба! — махна тя с ръка, сякаш ставаше дума за най-очевидното нещо на света. — Детето ще се роди скоро и няма да се налага да тичате като луди по магазините. В другия пакет има пелени, и памперси за новородени. Господи, като се сетя как беше едно време… Нищо нямаше! И въпреки това някак успяхме да ви отгледаме. Пелени до безкрай — переш, простираш, гладиш… Огнян ми помагаше страшно много, нали, скъпи? Двамата будувахме нощем и те отгледахме, Пламене — виж се само какъв мъж стана! А сега е ваш ред, млади хора. Ние, така да се каже, се оттегляме и ви даваме сцената.
— Благодаря ви, Любка Старозагорска, но… засега няма внуци — отвърна Ванеса Радославова с лека усмивка.
— Как така няма? — свекървата примигна объркано. — Изобщо?
— Изобщо — потвърди Ванеса и кимна.
— Огняне, това е безобразие — възмути се Любка Старозагорска и се обърна към съпруга си, който седеше спокойно на дивана и разлистваше списание.
— Ще има, ще има, майко, не бързай толкова — отвърна примирително Огнян Велизаров. — Я по-добре да ви снимам всички заедно. Така… добре… малко наляво… Пламене, прегърни майка си… чудесно! Снимаааам!
От този ден нататък Любка Старозагорска си изгради навик — при всяка възможност да носи подаръци за бъдещото дете. На мъжа си заяви категорично, че няма смисъл да се хвърлят пари за съдове и техника — когато бебето се появи, всичко това щяло да влезе в употреба. Инвестиция в бъдещето, както тя го наричаше.
Огнян Велизаров не ѝ противоречеше. Той отдавна беше усвоил изкуството да следва линията на най-малкото съпротивление и добре знаеше, че щом нещо се загнезди в главата на съпругата му, няма сила, която да го изкорени. А и, честно казано, вещите наистина щяха да потрябват. Въпросът беше само — кога.
Година по-късно за подаръците на Любка Старозагорска в дома на Ванеса и Пламен се наложи да бъде отделен цял рафт в гардероба, и дори той не успяваше да побере всичко.
— Пламен, тя сериозно ли си мисли, че ако разпилее тези неща из целия апартамент, внуците ще се появят по-бързо? — попита веднъж Ванеса.
— Ъъъ… — Пламен се почеса по тила, търсейки подходящ отговор. — Остави я, Ванеса.
— Ама тя ни притиска! Постоянно! А тези вещи… направо ме побъркват. Чудя се дали да не ги продадем. Защо не? Да ги пуснем онлайн? — замислено докосна брадичката си тя.
— Не мисля, че е добра идея — прекъсна я Пламен. — Освен това рано или късно ще ни трябват.
— Нали ѝ обяснихме, че първо трябва да завърша стажа си, после поне малко да поработя на новата позиция, преди да изляза в майчинство. А и искахме да пътуваме заедно…
— Ванеса, спокойно — каза твърдо той. — Никой не те насилва за нищо.
На следващата Нова година семейството отново се събра около празничната трапеза, а родителите на Ванеса, които живееха далеч, поради това идваха рядко, този път отново не успяха да присъстват.
