— Мамо, това вече мина всякакви граници! Трябва да се овладееш…
— А, така ли?! Не аз, а вие имате нужда да се укротите… дори не — направо на лекар трябва да отидете! Ето! Нямате право да се държите така с мен!!!
Разярената свекърва изхвърча от стаята, тръшвайки вратата. Ванеса Радославова остана като вцепенена, загледана след нея, без да пророни дума. Пламен Богданов също мълчеше. И какво можеше да се каже в подобен момент? Вероятно бяха прекалили… но и да продължат да търпят това поведение вече изглеждаше невъзможно.
…Пламен и Ванеса се ожениха по любов — истинска, силна, неподправена. В началото всичко вървеше като по мед и масло. Разполагаха със собствен апартамент, доходите им бяха стабилни, имаха кола и всяко лято си позволяваха почивка. „Живеят си като хората, направо образцово семейство!“ — обичаше да казва майката на Пламен, Любка Старозагорска. Тя беше напълно удовлетворена от избора на сина си, а съпругът ѝ, бащата на Пламен, също даваше своето одобрение. Ванеса беше красива, умна и, както Любка Старозагорска се изрази още на сватбата, „изключително подходяща за майка“ — реплика, която силно смути младата булка.
— Имаш си фигура, момиче! — продължи тогава свекървата с плам. — Ханшът ти е широк, не като на някои — кльощави като подпалки, та човек се чуди как раждат! А ти, Ванесче, ще родиш лесно, ще видиш!
Лицето на Любка Старозагорска се беше зачервило от ентусиазъм, докато тя прегръщаше снаха си, напълно убедена, че прави комплимент. За Ванеса обаче думите ѝ прозвучаха болезнено — очите ѝ се насълзиха, бузите ѝ пламнаха, но сред множеството роднини тя събра сили, преглътна обидата и дори се опита да се усмихне, за да прикрие неловкостта.
— Мамо! — засмяно я смъмри Пламен, като нервно нагласи папийонката си. — Какви ги говориш? За деца още не сме мислили! Това ни е сватбата!
— За деца винаги трябва да се мисли — промърмори майка му, настанявайки се на стола и внимателно оправяйки официалната си рокля, ушита по поръчка и обсипана с пайети и мъниста специално за тържеството. — Иначе за какво е цялата тази работа?.. Нещо в чашата ми е… горчиво. Горчиво! Горчиво!!!
След шумните възгласи на свекървата, Ванеса и Пламен отново трябваше да се изправят от местата си и да се целунат, както повеляваше сватбеният обичай.
Докато прегръщаше съпругата си, Пламен усети колко е напрегната. След целувката той стисна ръката ѝ окуражително и я погледна с обич. Ванеса се отпусна. Тя си напомни, че ще живее с Пламен, а не с Любка Старозагорска, и че ако майка му понякога си позволява подобни „забележки“ — като тази за широките бедра — с подкрепата на мъжа си ще успее да ги преживее.
Сякаш напук на щастието им, проблемите не закъсняха. Почти веднага след сватбата започнаха трудности — финансови, професионални, а донякъде и здравословни. В продължение на няколко години младото семейство се бореше с тези изпитания, без обаче да загуби нежността и силната си привързаност един към друг. Любовта помежду им остана непроменена.
И ето — след цели четири дълги години — напрежението постепенно отстъпи, а животът най-сетне им поднесе глътка спокойствие. През това време и Ванеса, и Пламен смениха работата си, като всяка от тези промени се оказа решаваща за онова, което предстоеше да се случи по-нататък.
