Той носеше игристо вино, шегуваше се на висок глас, а смехът му се разливаше из залата. Виолета Яворова забелязваше как Антон Пловдивски я следи изпод вежди от другия край на масата. С всяка изминала минута лицето му ставаше все по-напрегнато, сякаш тъмна сянка пълзеше по чертите му.
Когато си тръгнаха, Велизар Костов настоя да я изпрати до автомобила.
— Виолета, ако някога решите пак да се върнете към бижутата, обадете ми се — каза той и ѝ подаде визитка. — Познавам хора, за които това не е каприз, а истинска нужда.
Тя пое картона, задържа го за миг в дланта си и леко кимна.
У дома Антон не издържа дори няколко минути.
— Какво си мислеше, а? Цяла вечер залепена за тоя Велизар! Всички гледаха, разбираш ли? Всички видяха как жена ми се увърта около чужд мъж!
— Не съм се увъртала. Просто разговарях.
— Разговаряла! Танцува с него три пъти! Три! Светослав Орлов ме пита какво става. Унизи ме!
— Теб все нещо те унижава — спокойно отвърна тя, събу обувките си и ги подреди до вратата. — Срам те е да си до мен, срам те е, когато някой ме погледне. Има ли изобщо нещо, което не те е срам?
— Млъквай. Мислиш, че с една рокля си станала някой? Ти си никоя. Домакиня. Живееш на мой гръб, харчиш моите пари, а сега и принцеса се правиш.
Преди би заплакала. Би се затворила в спалнята и би обърнала лице към стената. Този път нещо се пречупи — или най-после си дойде на мястото.
— Слабите мъже се плашат от силни жени — каза тя тихо, без трепет. — Ти имаш комплекси, Антон. Страх те е да не видя колко си дребен отвътре.
— Махай се оттук.
— Подавам молба за развод.
Той онемя. Гледаше я, а в очите му за пръв път нямаше ярост, а объркване.
— Къде ще ходиш с две деца? От гривнички няма да се издържаш.
— Ще се издържам.
На сутринта тя извади визитката и набра номера.
Велизар не я притискаше. Срещаха се по кафенета, обсъждаха възможности. Той ѝ разказваше за своя позната с галерия за авторски неща, за това колко ценена е ръчната работа и как хората са уморени от бездушни серийни изделия.
— Имате дарба, Виолета — каза ѝ той веднъж. — Такова съчетание на усет и талант се среща рядко.
Тя започна да работи нощем, когато всичко утихваше — авантюрин, яспис, карнеол, а пръстите ѝ отново намираха забравения си ритъм и я подготвяха за следващата стъпка напред.
