— И какво от това? — отвърна Зорница Орлова с едва прикрито възмущение.
— Ако ти сама си избрала такива лъскави хлапета за инструктори, настоятелно те моля да преразгледаш решението си! — изстреля Борис Велизаров.
— Всъщност тренирам с онзи, когото ми определят — каза тя рязко. — Не съм си правила кастинг!
— Тогава да ти назначат друг! — повиши тон Борис.
— Борисе, какво значение има кой ме наблюдава в залата? Това е човек с функция, нищо повече. Знаеш отлично, че обичам само теб! — думите ѝ бяха твърди, но искрени.
— Аз го знам — отговори той по-тихо. — Но партньорите ми виждат друго. И не само виждат, а и разказват каквото са видели. А това, извини ме, удря директно по името ми!
Двадесет години брак — и репутацията изведнъж се оказа по-важна от жената до него. Тази мисъл я нарани повече, отколкото беше готова да признае.
— Кажи ми направо — искаш да си стоя вкъщи и да не правя нищо? Осъзнаваш ли, че ще полудея? Дори праха не ми позволяват да бърша! Забраняваш ми да тренирам! Борисе, за какво ми е такъв брак? — гласът ѝ трепереше.
С подобен въпрос Борис не беше подготвен да се сблъска. В очите му проблеснаха едновременно изненада и страх.
— Тогава… ще започнеш работа! — заяви той внезапно и сам се сепна от собственото си решение.
— Естествено, със съпруга ми се скарахме сериозно — приключваше разказа си Зорница. — Категорично отказах да бездействам у дома.
Мъжът ми беше против всичките ми занимания. Дори намекна, че докато той е на работа, аз можело да се увлека по някой млад и услужлив треньор.
Бъдещето на семейството ни беше поставено на карта. А работата за мен беше едновременно изход и решение — така рискът за репутацията на Борис изчезваше напълно. Имах медицинско образование, но без практика, затова единственото възможно място беше като санитарка.
— Вашият мъж спокойно можеше да ви купи клиника! — възкликна Калин Вълков.
— И какво щях да правя с нея? — усмихна се тя. — А така съм заета по цял ден. Нямам време да скучая.
А вечерите… вечерите отново са наши. Срещаме се, разговаряме и всичко е като в началото, когато семейството ни тепърва се раждаше.
Калин не намери какво повече да попита и премина към служебното:
— А защо използвате такси? Нали имате кола, която сигурно струва колкото половината ни автопарк?
— Колата ми наистина е скъпа — призна тя. — Но на паркинга привличаше твърде много погледи. А и след работа бях изтощена. Таксито е най-удобният вариант.
Колата пристигна и я откара.
— Момичетата в диспечерската ще припаднат! — възкликна Калин с чувство. — Представяте ли си — съпругата на богат бизнесмен работи като санитарка, за да спаси семейството си!
— А има ли нещо по-важно от семейството? — попита Зорница. — И вие бихте направили всичко, за да е щастливо вашето.
Калин я остави на адреса и веднага се върна при диспечерите, за да стане една тайна по-малко. А момичетата се замислиха.
— А ние… докъде сме готови да стигнем заради семейството?
И всяка намери своя отговор:
— За семейство, в което хората се обичат, си струва да се жертва всичко.
Само заради семейството.
