— Какво точно възнамеряваше да „обяснява“? — гласът на Жанета Старозагорска се нажежи до режеща студенина. — Че е зарязал жена си с две деца? Или че е принудил собствената си майка да бъде съучастник в лъжа?
Тя с трясък върна чашата на масата. По покривката се разля тънка кафеникава ивица от останалия чай, но никой не обърна внимание.
— А какво очаквахте да направя? — горчивината най-сетне избухна в гласа на Милена Александрова. — Да ви звъня и да се оплаквам? „Добър вечер, Жанета Старозагорска, синът ви ме изостави, можете ли да ми пратите пари“?
Свекървата я гледа дълго и пронизващо, сякаш претегляше всяка дума. После неочаквано кимна кратко.
— Да — каза тя спокойно. — Точно това е трябвало да направиш.
В този момент на вратата се показа разрошената глава на Фани Ангелова. Очите ѝ бяха подпухнали от сън.
— Мамо, кога ще се прибере тате? — примрънка тя. — Искам да си лягам, а той обеща приказка.
Милена хвърли безпомощен поглед към Жанета. Жената веднага се наведе и клекна пред внучката си, а строгото ѝ изражение омекна.
— Татко пак трябваше да пътува, слънчице — каза ѝ тихо. — Но аз ще ти разкажа най-хубавата приказка. Даже две. А утре всички заедно ще отидем в парка.
— А тате? — не се отказваше детето.
— Тате… — Жанета се поколеба за секунда, но тонът ѝ остана равен. — Той ще се присъедини по-късно.
След като Фани се прибра в стаята си, Жанета се върна на масата. Ръцете ѝ все още трепереха, но вече не от шок — това беше ярост, овладяна с мъка.
— Обади ми се вчера — проговори тя. — Разказваше ми колко добре живеете, как планирате лятна почивка. Стана ми странно… преди винаги ти звънеше, ти ми говореше за децата.
— Не можех повече — Милена поклати глава. — Просто спрях да лъжа. Затова и спрях да се обаждам.
Без да каже нищо, Жанета извади телефона си, намери контакта „Лъчезар Лъвов“ и включи високоговорителя. Сигналът за свободна линия отекваше в кухненската тишина и туптеше в слепоочията на Милена.
— Мамо? — гласът на Лъчезар прозвуча раздразнено, на заден фон се чуваше музика. — Нещо има ли?
— Да, сине — отвърна Жанета изненадващо меко. — В момента съм у вас. Милена казва, че ще се прибираш скоро.
Настъпи пауза. Музиката спря.
— Ъъ… днес ще се забавя. Спешна среща.
— Интересно — продължи тя със същата спокойна интонация. — А Милена твърди, че преди три месеца си се изнесъл при друга жена. Някой от вас явно не казва истината.
Отсреща се чу тежка въздишка.
— По дяволите… тя ли ти каза? Нали помолих…
— Значи е вярно — прошепна Жанета. Думите ѝ бяха толкова тихи, че Милена едва ги долови.
— Мамо, послушай — гласът на Лъчезар омекна, появи се мазна настойчивост. — Това не е за по телефона. С Милена отдавна нещата не вървят. Тя се занемари, занимаваше се само с децата…
— А с какво друго е трябвало да се занимава? — попита Жанета спокойно.
— Ами… със себе си, с мен, с връзката ни — заекна той. — А тя все едно — само деца, деца…
— Твоите деца — прекъсна го майка му. — Помниш ли поне как се казва дъщеря ти?
— Какъв е този въпрос? Разбира се! Фани.
— На шест… или на седем… някъде там.
Жанета погледна Милена. Тя беззвучно оформи с устни: „Пет и половина“.
— Добре — гласът на Жанета внезапно стана леден. — Сега слушай внимателно. Утре сутринта идваш тук, при семейството си. Носиш пари — и то не малко — за децата. Милена едва се справя, докато ти обикаляш ресторанти.
— Ти не разбираш…
— Разбирам прекрасно — отсече тя. — Изоставил си жена, която ти е родила две деца. Накарал си я да ме лъже. Имаш ли представа в какви условия живеят децата ти? В какво състояние е Милена?
— Превеждам пари — измърмори Лъчезар. — Всеки месец.
— Колко? — настоя тя.
Той назова сумата. Жанета изсумтя презрително.
— Това не стига дори за половината сметки. А храната? Дрехите? Училището на Радостин Витошки? Курсовете?
— Не съм длъжен да се отчитам — тонът му се втвърди. — Имам право на собствен живот и на щастие. С Милена сме чужди хора.
— Чужди? — повтори Жанета. Гласът ѝ трепереше, но не от слабост, а от сдържан гняв. — А с децата си какъв си? Реши ли, че бащинството е временна работа, от която се напуска по желание?
Тя повиши тон:
— Баща ти никога не би постъпил така! Никога не би изоставил семейството си. Би работил до изнемога, но щеше да осигури децата си. А ти? За какво харчиш парите си — за вечери с новата жена, за нейните дрехи? Докато дъщеря ти носи износени дрехи!
— Преувеличаваш — опита се да възрази той, вече несигурен.
— Утре идвам при теб в офиса — отсече Жанета. — С внуците. Нека колегите ти видят децата, които е изоставил техният примерен началник на отдел.
В слушалката се спусна тежка тишина.
— Няма да го направиш — каза Лъчезар накрая.
— Опитай се да ме спреш — отвърна тя хладно. — И ако си мислиш, че дотук свършва… грешиш, сине. Вече се обадих и на леля ти Лора Лъвова, а утре ще продължим този разговор лице в лице.
