— Нима не разпознаваш леля Валя, втората ти майка? — обади се възрастната жена с лек укор.
— Здравейте — отвърна Огнян Данаилов сдържано. — Съжалявам, но честно казано не мога да ви свържа с конкретен спомен. Обадих се на майка ми, тя призна, че нарочно не ме е предупредила за посещението ви — решила е да ме изненада. Е, изненадата определено се получи. Само че има един проблем — не съм в позиция да помогна на внука ви. В нашата сфера не наемаме хора без опит и без завършено образование.
Радостин Ангелов сведе поглед и побърза да се намеси:
— Аз дори не знаех, простете. Дойдох да търся работа като готвач. Баба беше убедена, че ще ни съдействате. Бабо, хайде да си вървим…
— Какво вървене, момче? — възмути се Галина Велизарова. — Навън е тъмна нощ. Ще останем да преспим, а утре ще му мислим. Те имат двайсет стаи ли — две са, ще се поберем. Кръстницата няма да ни изгони. Пък и Калина Яворова тъкмо ще готви плов…
Тогава Калина реши да поеме инициативата:
— Предлагам друго. Ще вечеряте с нас, а после ще ви уредя нощувка под наем — в нашата сграда няколко апартамента се дават за по ден. При нас няма как да останете. Спалнята е наша, а диванът в хола дори не се разтяга.
— И колко ще струва това удоволствие? — подозрително присви очи възрастната жена. — Сигурно не е евтино. Не бях предвидила такива разходи, а трябва и да се прибирам, и на Радостин ще му трябват пари.
— Цените са напълно поносими — успокои я Калина. — Аз и Огнян ще поемем нощувката, но само за една вечер. И, между другото, майка му — Виолета Калинова — постъпи доста неловко в цялата ситуация…
— Ако позволите, аз ще приготвя плова — неочаквано предложи Радостин. — Получава ми се добре. Вие си починете, после ще си тръгнем.
Калина се съгласи без колебание. Кулинарията никога не ѝ е била страст, а щом момчето се определяше като готвач, нека покаже на какво е способен. Подаде му продуктите, тя и Огнян се оттеглиха в хола, а от кухнята скоро започна да се носи апетитен аромат.
— Огнянче, не ни се сърди — заговори по-тихо Галина Велизарова. — Ние сме обикновени, селски хора. При нас е прието всеки да бъде приютен. Виолета толкова те хвалеше — умен, реализиран, в града си пуснал корени, само дето рядко се връщаш. По телефона често си говорим, картички си пращаме по вайбър…
— Неловко се получи, наистина — въздъхна Огнян. — Майка ми не биваше да решава такива неща зад гърба ми. А Радостин изглежда свестен младеж.
— Ох, тежка ни е съдбата — прошепна жената. — Майка му пие, баща му ги изостави, аз сама го отгледах. Исках поне да…
