— Тя е трябвало поне да те предупреди. И нещо повече — оказва се, че ти е кръстница. Знаеше ли?
— Чувам го за първи път — въздъхна Огнян Данаилов. — Майка ми си е същата, винаги действа изненадващо. Кръстницата си не съм виждал никога, но името ми е познато, мисля, че майка поддържа връзка с нея. Те са напуснали нашето село, когато бях още дете. Ще се обадя на майка ми и ще изясня всичко.
— Добре — отвърна Калина Яворова. — Чакам те да се прибереш.
След разговора тя влезе обратно в кухнята и застана като закована. Галина Велизарова вече се беше разположила удобно — подреждаше чаши, сипваше вода в чайника, сякаш това ѝ беше домът.
— От път сме гладни — подхвана жената делово. — Поне чай можем ли да си направим?
— Ще приготвя вечеря — отвърна Калина сдържано. — Плов. Само малко търпение.
— Ще почакаме, няма проблем — махна с ръка гостенката. — Но първо чай. А ти разкажи, де, как се живее в големия град? Виолета Калинова все говори, че Огнян тук изкарвал милиони. Айти специалист — златна професия. Затова и реших да доведа Радостин, Виолета каза, че Огнян ще го вземе при себе си — програмист или както му казвате там…
Калина я зяпна невярващо. Значи всичко вече било „уредено“. Само че без знанието на Огнян.
— Бабо! — скочи Радостин Ангелов. — Ти каза, че Огнян ще ми помогне да си намеря работа като готвач! Какъв айти, какви пет лева?
— Седни и не се излагай — сряза го тя. — За готвач забрави, това са глупости. Там пари няма. Огнян ще те научи на всичко — после кола ще имаш, апартамент ще си купиш. И за баба ще остане нещо.
Жената се разсмя гръмко, цялата се разтресе от доволство.
— Аз дойдох, защото ми обещаха помощ — обади се тихо Радостин, но гласът му трепереше. — При нас е безперспективно, винаги съм мечтал за живот в града. Родителите ми пият, баба ме отгледа. Завърших училище, учих за готвач — това ми е призванието, не компютрите.
— Какво разбираш ти! — прекъсна го тя. — Бабата знае по-добре. Виж ги хората — апартамент в центъра, пари бол, пътуват в чужбина. Готвачите така ли живеят?
После се обърна към Калина и без капка свян добави:
— А вие защо още нямате деца? Времето си върви, часовникът тиктака…
В този момент входната врата се отвори и Огнян влезе в апартамента.
— Ох, кръстнико! — възкликна Галина Велизарова. — Какъв си станал — голям, як! Аз те помня съвсем мъничък…
