…в търговския център „Ривиера“, нали? За цветарските ви обекти?
Ралица Маринова кимна объркано, без да схваща накъде води разговорът.
— Но нали знаете, че този комплекс е собственост на фондация „Вълкова“? — продължи гласът отсреща. — Писаха за това из медиите преди около половин година. Фондът държи цяла верига имоти из града.
Свекървата пребледня и се хвана за облегалката на стола, сякаш краката ѝ отказваха.
— Вие… вие можете да ме съсипете — прошепна тя, едва изкарвайки думите.
Зорница Вълкова я изгледа продължително, без капка колебание.
— Да, мога — каза спокойно. — С едно обаждане. Мога да прекратя договора ви за наем, да вдигна цените или да направя така, че никой собственик на търговски площи в този град да не пожелае да работи с вас. Имам достатъчно влияние.
В залата настана такава тишина, че се чуваше как хората дишат.
— Но няма да го направя — добави Зорница. — Защото не съм като вас. Не тъпча хората, дори когато са го заслужили.
Тя се обърна към Боян Маришки и Ива Костадинова, които се бяха върнали и стояха неподвижно до входа.
— Вървете — усмихна се тя. — Танцувайте. Това е вашият празник.
Ралица се отпусна на стола. Пръстите ѝ трепереха. Опита се да каже нещо — оправдание, обяснение — но гласът ѝ заседна. Гостите започнаха да отвръщат поглед. Хората, които допреди малко се надпреварваха да ѝ угаждат, сега демонстративно я избягваха.
Жената до нея стана безшумно и се премести на друга маса.
Ралица Маринова остана сама.
Музиката отново изпълни залата. Младоженците излязоха на дансинга. Постепенно напрежението се разсея, разговорите се върнаха, чуха се смях и тостове. Само че никой не се приближи до Ралица. Никой не я утеши. Мястото ѝ до масата на младите, което преди час изглеждаше като престол, сега бе просто празен стол сред чужди хора.
Към края на вечерта Боян се приближи до нея.
— Мамо, доволна ли си? — попита тихо.
Тя вдигна очи към него. В погледа ѝ се четеше молба.
— Аз… не знаех…
— Не знаеше колко е влиятелна — отвърна той. — Но знаеше, че пред теб стои човек, и това е нещо, което не бива да се забравя.
