Всичко бяхте свършили вие самата. В мига, в който донесохте онази разписка, ми стана ясно — делото е решено. Нужно беше единствено да намерите куража да не се откажете.
Боян Маришки през това време с ярост натъпкваше документите в куфарчето си. Отби ръката на адвоката си, който се опита да помогне. Не — никаква промяна. Същият човек, същият нрав.
До вратата ме пресрещна. Захапа ме за китката като кърлеж — толкова силно, че после дълго личаха следи.
— Ти го нагласи всичко това — изсъска, пръскайки слюнка. — Години наред си чакала удобния момент да ме удариш!
Спокойно се измъкнах.
— Не, Бояне. Аз просто исках да бъда добра съпруга. Знаеш, че никога не съм умеела да кроя схеми — а после не се сдържах и добавих: — На това ме научи ти.
Трясна вратата така, че мазилката се посипа. И толкова по-добре. Обърнах се и поех към изхода. С всяка крачка гърбът ми се изправяше, а дишането ставаше по-леко. Все едно някой беше извадил от гърдите ми тежък, бодлив камък, който ми пречеше да живея всички тези години.
На стълбите ме настигна Людмил Балкански:
— Накъде оттук, Росице Емилова?
— У дома — отвърнах аз. Думата прозвуча странно ново. — Просто у дома.
По моите правила
Когато излязох от съда, не повярвах на очите си — дъждът беше изчезнал. Слънцето се отразяваше в локвите, листата се въртяха във въздуха. Сякаш самата природа реши да отбележи победата ми.
Посегнах към телефона — трябваше да се обадя на Александър. Пръстите ми обаче напипаха в чантата майчиния шал с метличини. Същия, който ми подаде преди гражданското: „Не се губи, дъще“. Ах, мамо… колко права си била.
Телефонът иззвъня сам — Александър Емилов, тъкмо навреме.
— Мамо! Как мина?! — затаратори, без да ми остави възможност да кажа и дума. — Людмил Балкански се обади, каза, че всичко е наред, но искам да го чуя от теб!
Сърцето ми се сви от нежност. Деветнайсетгодишен, а се тревожи като дете.
— Всичко е наред, момчето ми — усмихнах се. — Апартаментът е наш. И подадох за издръжка — за всички години, в които баща ти не даде и лев.
— Уау… — подсвирна той и замълча за миг. — А той… няма ли да побеснее?
— Нека опита — изненадах се от собствената си увереност. — Законът е на наша страна.
— Знаеш ли, мамо — гласът му стана сериозен, — гордея се с теб. Преди търпеше всичко, а сега… сякаш си друг човек.
Гърлото ми се сви. Кога за последно бях чувала подобни думи? От Боян — никога.
— Обичам те — успях да кажа.
— И аз — измърмори засрамено. — Тръгвам към лекция. Вечерта ще се чуем!
Прибрах телефона и тръгнах по крайбрежната алея. Реших да вървя пеша — исках да удължа това усещане за лекота, за свобода, за спечелено право на живот.
По пътя срещнах Полина Атанасова от петия етаж — самотна майка с две деца. Досега само се поздравявахме, а сега разговорът тръгна сам. Оказа се, че и тя наскоро се е развела. Поканих я на чай — просто така. Едва после осъзнах: преди дори не бих си го позволила. Все се чудех какво ще каже Боян, дали няма да е недоволен…
У дома първата ми работа беше да отворя всички прозорци, да пусна застоялия въздух навън. Обиколих стаите бавно, сякаш ги виждах за първи път. Етажерката с любимите ми романи, които той презрително наричаше „женски“. Старото люлеещо се кресло от баба — колко трудно го бях защитила от изхвърляне. Скриновете със снимки — аз и Александър на море, мама, приятелки…
Свалих сватбения портрет. Не го скъсах, не го изхвърлих — прибрах го в гардероба, при старите албуми. Някога ще го погледна без болка. Може би дори с благодарност — за уроците.
Сварих си кафе и седнах до прозореца. Слънцето клонеше към залез, но в апартамента беше светло и някак… различно. Въздухът сякаш трептеше от възможности.
Извадих тефтера и започнах да записвам:
1. Смяна на ключалките.
2. Пребоядисване на спалнята.
3. Събиране с приятелки — отдавна отлагано.
4. Посещение при Александър през уикенда.
5. Записване на курс по английски — стига отлагане.
Усмивката ми се появи неусетно. За първи път от години знаех със сигурност: ще бъде добре. Не веднага, не утре — но ще бъде.
Аз съм жива. Свободна съм. Силна съм. И ще се справя.
„Не отмъщавам — повторих си мислено. — Просто върнах справедливостта.“
