Съмненията не ѝ даваха покой и затова Силвия Борисова беше стигнала и по-далеч — беше наела частен детектив, който дискретно да наблюдава съпруга ѝ. Дните минаваха, докладите се трупаха, но в тях нямаше нищо компрометиращо. Нито тайни срещи, нито подозрителни обаждания, нито следи от двойствен живот. Разочарована и още по-объркана, тя реши да провери и Гергана Старозагорска. Намери профилите ѝ в социалните мрежи, разгледа снимките, списъците с приятели, коментарите под публикациите. Всичко изглеждаше банално и дори скучно — чаша кафе сутрин, безупречен грим, мотивационни цитати, от време на време групова снимка с колеги от офиса.
„Ами ако това изобщо не е истинският ѝ профил? А ако е просто параван?“ — прокрадна се ново подозрение в ума на Силвия.
Първоначално ѝ мина през главата да разшири задачата на детектива и да включи и Гергана, но след кратък размисъл стигна до извода, че това вероятно няма да даде резултат. Ако Мартин Вълков и Гергана общуваха, то сигурно го правеха единствено в работна среда. Много по-разумно ѝ се стори да има човек вътре в самата фирма — някой, който да вижда отблизо какво се случва.
Сякаш по поръчка, точно тогава телефонът ѝ иззвъня. Обаждаше се нейна близка позната.
— Силвия, направо съм в безизходица. Дъщеря ми трябва да кара задължителен стаж. Можеш ли да помогнеш? — чу тя притеснения глас отсреща.
— Ще видя какво мога да направя. Ще говоря с Мартин и ще ти се обадя — отвърна спокойно Силвия.
Така, почти неусетно, в компанията на съпруга ѝ се появи неин собствен „наблюдател“.
Денят не се различаваше от всички останали напоследък. Мартин беше сдържан, дистанциран, потънал в себе си. Детективът уверяваше, че не е забелязал нищо необичайно. А стажантката, от своя страна, докладваше, че Гергана почти постоянно се върти около Мартин, търси поводи да бъде близо до него, докато той изглежда напълно безразличен към присъствието ѝ.
След като остави сина си в школата по изкуства, Силвия реши да се поразходи из двора, докато го чака. Опитваше се да подреди мислите си, когато телефонът отново започна да звъни. Видя името на Йоана Каменар и въздъхна. Знаеше, че разговорите с нея рядко са кратки, а в момента нямаше сили за празни приказки. Остави обаждането без отговор.
Звъненето спря, но след секунди се повтори. После пак. И пак.
— Не, това вече е прекалено — промърмори тя и вдигна.
— Да, Йоана, здравей — каза с неохота.
— Е, Мартин вече каза ли ти? — попита Йоана директно, без никакво въведение.
— Каза ми какво? — Силвия се намръщи.
— Не какво, а за кого! За Гергана, секретарката на мъжа ти. Уволнили са я дисциплинарно. Оказва се, че е изнасяла информация към конкуренцията. Май отдавна е водила… да го кажем така… двойна игра.
От изненада Силвия спря на място.
— А… значи Мартин още не ти е споменал — продължи Йоана. — Ясно. Тогава сигурно ще ти разкаже довечера.
След кратка пауза Йоана започна да излива подробности една след друга:
— Говори се, че тя нарочно му се е натискала, за да стигне до данни. А той явно е подозирал нещо, но не е можел да я освободи — била близка с акционерите. Сега обаче всичко е излязло наяве. Вече е в черния списък и шансът да си намери работа е нулев.
Силвия затвори телефона бавно, усещайки как в нея се надига смес от облекчение и ново, още по-дълбоко объркване, което щеше да я съпътства до вечерта.
