– С тези лекарства дори кръвното ви не бива да се натоварва, камо ли с алкохол.
– Е, животът е един… толкова ми се иска малко радост… – опита се да философства той, като размаха ръка.
– Никакви авантюри няма да има – прекъсна го Росица рязко. – Утре пристига съпругът ми.
– Така ли? Омъжена? А къде е халката тогава? Защо подвеждате всички нас, почиващите? – възмути се Неделчо Дунавски.
Росица затвори вратата, без да удостои въпроса с отговор.
Още на следващия ден тя подаде молба в счетоводството на санаториума за възстановяване на част от сумата и реши да си тръгне по-рано. Вътрешното ѝ усещане беше тревожно и неспокойно. За Драгомир Балкански тя умишлено не спомена нищо.
След като се върна от Варна, още същия ден отиде при Йоана Маркова. Звъня дълго, но никой не отвори, въпреки че зад вратата се чуваше движение и приглушени гласове.
Росица слезе пред блока и седна на пейката до входа. Не ѝ се наложи да чака много. Първи излезе Драгомир, а след него, почти изхвърчала, се появи Йоана, пременена с нов кардиган. Тя забеляза Росица първа.
Актьорските ѝ умения явно не бяха силната ѝ страна – застина на място и се усмихна неловко и глупаво.
– Значи затова ли ми беше нужен този Драгомир? – каза тихо Росица. – И ти се наричаш приятелка… А ти, Драгомире, нали уж беше изгубил паспорта си? Затова ме изпрати сама в санаториума, да ме махнеш от пътя си?
– Ти си виновна, само ти! – избухна той неочаквано. – Животът ти е сив, скучен, без пламък, без искра!
– Е, какво стоите тогава? Вървете и си търсете искрите! – отвърна Росица с горчива ирония.
– Подадохме заявление в гражданското, прости – промълви Йоана. – А ти… ти наистина заслужаваш повече. Ще ти се подреди животът, ще видиш.
Двамата се отдалечиха, прегърнати. Росица остана сама на пейката. В този момент си спомни хората от санаториума и осъзна, че в онези болни и немощни пенсионери нямаше ни капка преструвка или фалш. Колко искрени и добри бяха всички в „Южна Роза“.
Чуди се какво ли става сега там – намериха ли се собствениците на червените прашки и загубените боксерки, и как ли е онзи вечно влюбен в нея Неделчо Дунавски…
