Тъкмо когато тишината в салона започваше да се възстановява, Радка Велизарова отново пое инициативата със своята „сензационна проверка“ на сутрешното откритие.
– Не мога да повярвам! В такава възраст да се отдават на подобни неприличия, при това в държавен санаториум… Това е извън всякакви граници! И тя – с някакви безсрамни прашки, нахлузени на кокалестия ѝ задник, а той… той се изживява като втори Шварценегер! – възмущаваше се тя, без да пести подробности.
Росица Мартинова спря за миг, после се обърна и с иронична усмивка отсече високо, така че всички да чуят:
– Кошерът се събуди и забръмча! Новината на сезона – двама пенсионери решили да си припомнят младостта и да се отдадат на любовни забавления. Та нали затова е санаториумът – под лекарско наблюдение, да не би кръвното да скочи или някой инфаркт да се обади ненавреме.
С тези думи тя се насочи към изхода на фоайето.
– Чакайте, още не съм ви разказала всичко! – извика след нея самопровъзгласената звезда на майската смяна. – Утре при Тодор Каменар пристига съпругата му, ей тогава ще стане истинският цирк! – Радка Велизарова избухна в гръмогласен смях.
Но Росица вече не слушаше. Мислите ѝ бяха заети изцяло от Драгомир Балкански. Как можа да постъпи така с нея? Да я изпрати сама в тази почти забравена лечебница. Поне морето да беше наблизо, а не на половин час път с автобус, който минава едва два пъти дневно.
В стаята си Росица посегна към телефона, за да се обади на Йоана Маркова, но от другата страна никой не отговори.
„Да не би да спи? Странно, още е рано за детски сън“, мина ѝ през ума.
Тя се строполи на леглото и пусна телевизора. Течеше пореден сериал, изпълнен с изневери и измами. В този момент на вратата се почука плахо, после още веднъж – по-настойчиво.
– Кой е? – извика Росица, без да става.
Отговор не последва. Тя се надигна и отвори. На прага стоеше Неделчо Дунавски, с глуповата си усмивка, която не обещаваше нищо добро.
– Какво искате?! – избухна тя. Денят беше прекалено изтощителен и последното ѝ желание беше да вижда когото и да било, освен възглавницата.
– Росичке, може ли да ви поканя на кратка разходка около санаториума… – промълви той притеснено и направи крачка навътре.
До нея достигна тежката миризма на алкохол.
– Вече сте се почерпили? А нали ви е забранено… Навярно препаратите, които приемате, не бива да се смесват с такова нещо.
