Обидата си беше налице, но Росица Мартинова нямаше намерение да прави първата крачка и да пише на Драгомир Балкански. Реши, че ако той има желание, сам ще я потърси.
Дните в санаториума се нижеха равномерно, почти стерилно подредени и някак прекалено благоприлични. Това я изнервяше. Сутрин и по обяд тя кръстосваше кабинетите – вани, процедури, чакане по коридорите. Вечерите обаче се влачеха безцелно: ту обикаляше сама алеите в парка, ту се сгушваше с книга на дивана в просторното фоайе и наблюдаваше преминаващите сенки.
Именно в една от тези безлични вечери до нея се настани Радка Велизарова – безспорната знаменитост на майската смяна. Макар възрастта ѝ да прехвърляше седемдесетте, тя упорито се бореше с годините, облечена в тънки ластични клинове и крещяща блуза с широко разтворена яка.
– Знаеш ли какво се говори? – прошепна тя заговорнически, навеждайки се. – На втория етаж, в третия корпус, рано сутринта са намерили… пикантни неща.
Росица се сепна.
– Какви „неща“?
– Червени дамски стрингове и мъжки боксерки в същия цвят – изсъска Радка право в ухото ѝ.
– Ужас! – Росица едва сдържа смеха си. – И намериха ли чии са?
– Не, и точно това е най-интересното. Но аз съм убедена, че зад всичко стоят Тодор Каменар и Ванеса Любомирова от първи корпус. Видях го как я стискаше на дансинга снощи. Той още го бива, ама тя… на нейните години мигли и нокти – пълна безвкусица.
В този момент телефонът на Росица иззвъня. На екрана се появи името на Драгомир.
– Най-после! – въздъхна тя. – Кога идваш? Тук направо вехна сама.
– Роси, няма да стане… – започна той с оправдателен тон.
– Пак ли документите?
– Не, друго е… – поколеба се. – Затрупаха ме с работа. Почини си и за двама ни, става ли?
– Ако знаех, че ще е така, нямаше и да тръгна. Тук са само пенсионери!
– Е, чудесно! Опит, мъдрост… – засмя се той, очевидно подигравателно.
Тогава в слушалката прозвуча женски смях.
– С кого си ти? Коя е тази? – гласът на Росица изстина.
– Сам съм, кълна се. Някакви жени минаха покрай мен, звъня от улицата.
– Добре, стига толкова – каза тя сухо и прекъсна разговора, без желание да слуша повече.
Настроението ѝ окончателно се срина, а Радка Велизарова вече я гледаше с онзи блясък в очите, който подсказваше, че е на път да започне още по-гръмка история.
