Раздразнението ѝ прерасна в открита ярост. Най-силно я пронизваше, когато виждаше как около Радостин Велизаров се въртят местните хубавици – усмивки, шепот, демонстративно внимание. Сякаш някакъв подигравателен житейски закон се беше задействал: колкото по-студен беше към една жена, толкова по-неустоим изглеждаше за нея.
Калина Яворова се влюби. Неочаквано, неудобно, без никакъв контрол. Направи няколко предпазливи опита да скъси дистанцията със заместника си – ту чрез задържан поглед, ту с уж невинен коментар. Всичко отскачаше от него. Без ефект.
Скоро обаче из офиса плъзна слух, че между Радостин и секретарката на шефа – Олива Кирилова – има нещо повече от служебни отношения. Новината я порази като шамар. Как така? Радостин и тази…? Невъзможно! Та на нея човек не би погледнал без съжаление! Това просто не можеше да е истина.
Тогава Калина започна да крои план. Беше убедена, че щом му даде ясен знак, той веднага ще дойде при нея. Единственото, което я спираше, беше въпросът как да го направи, без да урони собственото си достойнство.
Докато тя обмисляше ходовете си, Радостин и Олива заживяха под един покрив. В началото за него това беше дребна мъст – виждаше ревността в очите на Калина, усещаше напрежението ѝ и чакаше момента, в който тя ще се пречупи. Дори си представяше как тя му се извинява, търси близост, а той хладно ѝ отказва.
Само че с времето нещо се промени. Непредвидено Радостин се привърза към Олива. До нея се чувстваше спокоен и силен, сякаш всичко е възможно. Най-важното – нямаше съмнение в чувствата ѝ. Тя го обичаше просто така, без сметки. Желанието да наказва Калина изчезна от само себе си. Стана му безразлично.
За Калина новината, че двамата вече живеят заедно, беше последната капка. Сега именно тя се чувстваше унизена и оскърбена. А после дойде и сватбата – Радостин се ожени за Олива веднага щом стана ясно, че очакват дете.
Този удар Калина не успя да понесе. Напусна работа, предварително намерила позиция, достойна за способностите ѝ. Не искаше повече да вижда нито него, нито коридорите, по които той минаваше, нито хората, които го харесваха.
Това беше всичко.
Радостин имаше прекрасна дъщеря.
И да – именно той оглави онзи отдел.
