…никога повече няма да си спомни за този мъж.
Само че животът имаше друго намерение. Шест месеца по-късно той стоеше срещу нея – леко стъписан, видимо развълнуван, сякаш не вярваше на очите си.
Калина Яворова отдавна настояваше пред собственика на фирмата да ѝ бъде намерен сериозен заместник. Изискванията ѝ бяха безкомпромисни – опит, висока квалификация, стабилен характер. Компромиси не се допускаха.
– Приятно ми е – овладя се тя за частица от секундата и деловият ѝ тон не изневери. – Заповядайте, ще ви запозная с отдела.
Вратата на кабинета още не беше затворена, когато Радостин Велизаров я хвана за ръката и я придърпа към себе си, опитвайки се да я целуне.
– Радвам се, че те виждам. Защо тогава си тръгна така? Без дума, без телефон…
Калина рязко се отдръпна, а гласът ѝ стана леден.
– Господин Велизаров, за какво говорите?
– За онази нощ… – смути се той.
– Нека изясним нещо – отсече тя твърдо. – Вие сте мой заместник. Само това. Имам правило – лични отношения на работното място не съществуват. Надявам се, че съм ясна.
– Ясно…
– Прекрасно. Тогава да започваме работа.
– Готов съм.
Тя му подаде дебела папка.
– Това е за начало. Кабинетът ви е до моя. Ако имате въпроси – знаете къде да ме намерите.
Без да вдигне поглед, Калина се зарови в документите, с което ясно показа, че разговорът е приключил.
Радостин обаче не помръдна веднага. Толкова усилия беше положил, за да стигне до тази позиция, беше преминал през тежък подбор, а още в първия ден го очакваше подобен обрат. Да, искрено се зарадва, когато я видя – мислеше за нея повече, отколкото си признаваше. Но начинът, по който го отряза, нарани мъжкото му самочувствие.
„Добре – мина му през ума, – ще видим кой кого.“
– Има ли проблем? – попита тя хладно, забелязвайки колебанието му. – Да ви изпратя ли?
– Благодаря, ще се оправя – отвърна той и напусна кабинета.
С времето Радостин се доказа като способен и умен професионалист. Лесно намери общ език с колегите, бързо стана свой човек. Жените от отдела го обожаваха, а той не пестеше внимание – премерен комплимент, навременна помощ, сладкиши и хубаво кафе почти всеки ден. За всеки намираше време…
За всички, с изключение на Калина.
С нея беше безупречно учтив, дистанциран и хладен. Изпълняваше нарежданията точно и без излишни думи – нищо повече.
Калина забелязваше това и усещаше как вътре в нея започва да се надига раздразнение, което с всеки изминал ден ставаше все по-трудно за прикриване.
