– Вече ли сте в офиса? – гласът на ръководителя прозвуча на Калина Яворова подозрително бодро за мрачното понеделнишко утро. – Моля ви, елате при мен за малко.
Тя не се бави нито секунда. Знаеше отлично, че началникът ѝ не търпи чакане.
– Е, Калина Сергеевна, заявката ви е изпълнена – произнесе той доволно и се усмихна. – Позволете да ви представя: вашият нов заместник – Радостин Велизаров.
Мъжът, застанал до бюрото, се обърна. В този миг Калина едва успя да овладее шока си, за да не извика на глас…
Това беше той.
Същият човек, когото тя бе опитвала десетки пъти да изтрие от паметта си след онази единствена, съдбоносна среща.
Калина беше израснала в малък, спокоен провинциален град, в обикновено семейство. Баща ѝ работеше като шофьор, а майка ѝ – възпитателка в детска градина. Животът им течеше тихо и подредено. Родителите ѝ не гониха грандиозни успехи и искрено вярваха, че съдбата е била благосклонна към тях.
Но дъщеря им мечтаеше за друго още от прогимназията. Големият град я привличаше като магнит – там, според нея, животът кипеше истински, а възможностите за успех и щастие бяха реални.
И Калина не се ограничаваше само с фантазии – тя се подготвяше целенасочено.
Учеше паралелно в три училища: общообразователно, музикално и художествено. Посещаваше театрална школа, включваше се в различни извънкласни дейности и курсове.
Най-удивителното беше, че успяваше с всичко.
Резултатът не закъсня – завърши с пълно отличие и веднага след абитуриентския бал заяви категорично на родителите си:
– Ще кандидатствам само в Стара Загора. И не приемам възражения!
Те дори не се опитаха да я разубедят. Виждаха потенциала ѝ и вместо спирачка, се превърнаха в нейна опора.
Калина беше приета от първия път в университета, в икономическия факултет. Последваха години на усилено учене, през които тя отново показа желязна дисциплина и изключителна работоспособност. Пет години без нито една слаба оценка. Червена диплома.
Способната млада специалистка беше забелязана навреме и получи предложение за работа в голяма компания.
Пред нея стоеше нова цел – да си извоюва място, да спечели уважение, да стане напълно независима финансово.
И Калина се хвърли в този етап от живота си без колебание, напълно осъзнавайки, че бъдещето ѝ зависи единствено от собствените ѝ решения и усилия, а до тридесетата си година вече разполагаше със собствен дом, макар и не особено голям, който символизираше първите ѝ истински победи.
