— Готово, мамо. Подписа всичко. Апартаментът и колата остават за мен. Кредитите са нейни.
Драгомир Валентинов говореше високо по телефона, точно пред вратите на съдебната зала, без да се интересува кой го чува.
На няколко крачки от него стоеше Елица Огнянова, стискайки папка с документи до побелели пръсти. Той се обърна, забеляза я и се усмихна с хладна насмешка:
— Още ли си тук? Хайде, върви. Сега вече те чакат работа и вноски по заемите.
Елица не отвърна. Просто се завъртя и пое по коридора, без да се обръща. Драгомир я изпрати с поглед, после отново се съсредоточи върху разговора:
— Не, дори не опита да спори. Нали ти казах — всичко ще стане както аз искам.
Тя излезе от сградата на съда, спря такси и се отправи към кафене „Вкусният свят“. До прозореца вече я очакваше нотариусът Теодор Лъвов.
— Справихте се — каза той вместо поздрав и ѝ подаде запечатан плик. — Това е от баща ви. Остави ми го преди да си отиде, преди три години. Помоли ме да го предам едва след развода.
Елица пое плика, но не го отвори.
— Предполагал е, че ще се стигне дотук?
— Да. И е предвидил всичко за вас. Веригата пекарни „Пухкава радост“ — седемнадесет обекта. Официално сте собственик от половин година, но той настоя да изчакам точно този момент.
Теодор извади и втора папка — дебела, пристегната с ластик.
— А това е досие. За бившия ви съпруг и майка му. Баща ви го е събирал две години. Вътре има всичко. Прегледайте го у дома и решете как да продължите.
Елица прибра плика и папката в чантата си, кимна и си тръгна, без да допие кафето.
Вкъщи разпечатa писмото. Почеркът беше спокоен и твърд, до болка познат.
„Елице, ако четеш това, значи вече си свободна. Прости ми за мълчанието. Драгомир и майка му ме изнудваха — стара история с данъчните. Заплашваха, че ще подадат сигнал, ако те предупредя. Но не стоях със скръстени ръце. В папката е всичко, което ти трябва. Не прощавай. Живей.“
Тя отвори папката. Банкови извлечения. Снимки на Драгомир с Жулиета Каменар. Разпечатки от чатове. Парични преводи — от нейните кредитни карти към фирмените му сметки, после към картата на Жулиета. Наеми, подаръци, пътувания.
Дълго гледа числата и кадрите, после взе телефона.
— Нели? Елица Огнянова съм. Помниш ли, че каза, че можеш да помогнеш с кредитите? Трябва ми среща. Утре. Да, спешно е.
Нели Витошки, кредитен консултант с бързи движения и уморен поглед, подреди пред нея куп разпечатки:
— Виж. Всеки заем, който си теглила, е отивал по сметките на фирмата на мъжа ти. Оттам — при Жулиета. Това не са твои дългове, Елица. Това са негови разходи, прехвърлени върху теб. Имаш пълно право да заведеш дело. Семейният кодекс е на твоя страна.
Елица извади папката на баща си и я постави на масата.
— Имам доказателства.
Нели прелисти документите и тихо подсвирна:
— В такъв случай той е приключен. Юридически.
Десет дни по-късно Драгомир получи призовка. Седеше в своя джип пред входа на апартамента на Жулиета и първоначално дори не разбра какво чете, а в главата му започна да кънти въпросът как изобщо е възможно това да се случва сега.
