— Какви права? Нали ти плати всичко сам!
— Не е вярно. Тя е внесла точно половината. За всяка стотинка има документи.
Настъпи кратка, тежка пауза, след което Светлана Радославова буквално изкрещя в слушалката:
— Това е било нарочно! Преднамерено! За да може после да ти прибере всичко!
— Стига, мамо! — гласът на Филип Радославов трепереше от напрежение. — Камелия си тръгна заради теб! Заради твоето грубо държание, заради арогантността ти!
— Аз ли?! Аз винаги съм мислела само за доброто ви!
— При всяка среща я унижаваше! Наричаше я просякиня, при положение че печели повече от Албена!
— Не смей да сравняваш онази нищожница със сестра си!
Филип затвори телефона рязко, без да каже и дума повече.
Две седмици по-късно получи обаждане от непознат номер.
— Добър ден, Филип Радославов. Казвам се Николай Данаилов, юридически представител на Камелия Воин. Необходимо е да обсъдим подялбата на движимото и недвижимото имущество.
— Значи ще подава молба за развод?
— Засега не. Клиентката ми желае първо ясно разделяне на общата собственост и да заживее отделно. Ако се стигне до споразумение, разводът може и да бъде избегнат.
— Аз… бих искал да говоря с нея лично.
— Камелия Воин не желае лични срещи. Всички въпроси ще се уреждат чрез мен.
Филип се съгласи. В уговорения ден се появи в конферентната зала на адвокатската кантора. Камелия я нямаше — присъстваше единствено адвокатът, млад мъж с пронизващ поглед и премерено спокойствие.
— И така — започна Николай Данаилов, — моята доверителка е готова да ви остави апартамента изцяло. Срещу финансово обезщетение за нейния дял. Сумата е петнадесет милиона лева.
— Петнадесет? Но жилището струва поне двадесет и пет!
— Точно така. Половината е дванадесет и половина. Останалите два и половина представляват компенсация за морални щети — за системните унижения, които е търпяла в продължение на четири години от ваша страна и най-вече от страна на майка ви, без вие да я защитите.
— Това е изнудване!
— Не. Това е предложение. Можете да го откажете и да се срещнем в съда. Разполагаме със звукови записи на обидите на Светлана Радославова, със свидетелски показания и кореспонденция. Съдът би могъл да присъди значително по-голяма сума.
— Какви записи?
Адвокатът извади телефона си и пусна аудиофайл. Гласът на Светлана ясно се разпознаваше — наричаше Камелия „просякиня“, „паразит“, „твар“.
— Откъде е това?
— През последните две години Камелия е записвала всички срещи с майка ви. От самозащита. Знаеше, че един ден ще ѝ потрябва.
Филип подписа всички документи без възражения. Месец по-късно парите бяха преведени, а Камелия официално се отказа от дела си в апартамента.
Той опита да разбере къде живее, дори да я проследи, но тя сякаш бе изчезнала. Цветарското студио продължаваше да работи, но собственичката не се появяваше — всичко се управляваше от Фани Богданова.
И тогава започнаха истинските неприятности.
Данъчните се появиха без предупреждение. Проверката разкри, че Светлана Радославова — която от години „помагаше“ на сина си със счетоводството — е използвала фирмата му за съмнителни финансови операции в полза на свои познати. Сумите бяха колосални.
— Мамо, какво е това?! — Филип ѝ нави документите под носа.
— Сърцето ми може да е болно, но умът ми е ясен! — крещеше тя. — Мислех, че това са дребни приходи от твоя бизнес!
Глобата възлизаше на осем милиона лева. Към тях — лихви. И опасност от наказателно дело.
Албена Рилска, щом чу за скандала с данъчните, събра багажа си и отлетя при приятелка в Маями, оставяйки кредитните си задължения на гърба на брат си.
— Мамо, разбираш ли, че мога да вляза в затвора?! — Филип хвана главата си с две ръце.
— Преувеличаваш. Ще платиш глобата и всичко ще приключи.
— С какви пари? Дадох петнадесет милиона на Камелия, а сега още осем на държавата!
Половин година отиде в разправии, проверки и преговори. Филип продаде колата си, изтегли заем, заложи дяловете си в бизнеса. Светлана Радославова внезапно стана по-тиха и рядко се обаждаше — явно бе осъзнала, че синът ѝ вече не е кокошка, която снася златни яйца.
Година по-късно, когато най-тежките проблеми вече бяха зад гърба му, Филип случайно срещна Фани Богданова пред входа на търговски център.
— Здрасти — каза той.
— Здрасти — отвърна тя хладно и тръгна да си ходи.
— Фани, почакай. Как е Камелия?
Тя спря, огледа го от глава до пети и отговори кратко:
— Отлично. Щастлива е.
— Можеш ли… да ѝ кажеш, че искам да поговорим? Да се видим?
— Добре.
Срещата се състоя седмица по-късно в малко кафене. Камелия изглеждаше сияйна — спокойна, отпочинала. На ръката ѝ блестеше нов пръстен.
— Благодаря, че дойде — започна Филип. — Исках да ти се извиня. За всичко. Беше права. Майка ми… е непоносима.
— Оценявам, че го призна.
— Камелия, може ли да опитаме отново? Научих много, промених се…
— Филип — прекъсна го меко тя, — ние живеем в различни светове. Ти винаги ще избираш майка си. Зная го. А на мен ми трябва мъж, който застава до мен.
— Но аз те обичам!
— Аз вече не. Съжалявам.
Тя посочи пръстена си.
— Да се разведем спокойно?
Филип кимна. Друг избор нямаше.
Месец по-късно той подписа документите за развода. Същата вечер Светлана Радославова отново му се обади с думите, че „пак има проблем“ с домоуправителя.
— Мамо — каза тихо Филип, — аз съм изтощен.
По същото време Камелия стоеше на опашка в гражданското, с документи за нов брак. До нея, хванал ръката ѝ, стоеше висок мъж с добри очи — Благой Лъвов, хирург, който никога не ѝ повишаваше тон и приемаше цветарския ѝ бизнес като сериозна и достойна работа.
