— Моля те. Предстоят ми още три часа заседания, а след това имам официална вечеря с партньори. Посрещни Албена, закарай я до вкъщи и толкова. Не го прави на драма.
— Значи половин година подготовка за рождения ти ден не значи нищо? — гласът на Камелия леко потрепери, но тя се овладя.
— Камелия, НЕ ЗАПОЧВАЙ. Изцеден съм, денят беше адски тежък. Ще говорим, когато се прибера.
Последва късо прекъсване — Филип затвори без сбогом.
Камелия остана неподвижна, взирайки се в почернелия екран. В гърдите ѝ се надигна смес от обида и ярост, толкова гъста, че ѝ се искаше да изкрещи. Вместо това набра познат номер.
— Фани, здравей. Можеш ли да дойдеш? Имам нужда от теб. Сега.
Не мина и половин час и Фани Богданова — най-близката ѝ приятелка и съдружничка в студиото за цветя — вече седеше на кухненската маса, слушайки накъсано и емоционално всичко, което Камелия изливаше.
— Невероятен идиот — изсумтя накрая Фани. — Извинявай, но свекърва ти е направо вещица, а Филип… класически мамин син.
— Какво да правя? Ако не отида, ще стане скандал, ще се чуе в целия блок. Светлана Радославова ще ми превърне живота в ад.
— А ако отидеш, я учиш, че може да те гази като изтривалка. Знаеш ли какво? Имам идея.
Фани извади телефона си и зачука бързо по екрана.
— Какво замисляш?
— Пиша на нашия юрист — Николай Данаилов. Помниш ли, че спомена за брат си и транспортната му фирма? Ще го използваме.
След час планът беше готов. Камелия подреди багажа си с мрачна решителност и тръгна към летището. Не сама — Фани настоя да я придружи.
София ги посрещна с обичайния си хаос. Камелия застана при изхода на зоната за пристигащи, държейки табелка с надпис „Албена Рилска“.
— Може би все още можем да си тръгнем — прошепна тя в последния момент.
— И дума да не става — отряза Фани. — Машината вече се върти.
Албена се появи около четиридесет минути след кацането — висока, слаба, с дълга изрусена коса и изражение на вродено превъзходство. Като майка си, само че в по-млада версия.
— Камелия? Къде е колата? Уморена съм, искам да си ходя — заяви тя, без поздрав, без благодарност.
— На паркинга е. Да вървим.
Албена я изгледа от глава до пети с презрителна гримаса.
— Как си се облякла така? Това някаква евтина мода ли е? Господи, Филип можеше да си намери доста по-добра жена…
Зад тях Фани повдигна вежди, възмутена. Камелия стисна зъби и замълча.
На паркинга до автомобила стоеше млад мъж в униформа на шофьор.
— Добър вечер. Златко Руменов. Днес аз ще бъда вашият водач.
— Какъв е този цирк?! — възкликна Албена. — Камелия, ти не можеш ли да караш?
— Мога — отвърна спокойно тя. — Но няма да го правя. Златко ще ви закара. Адресът му е известен. Приятен път.
И се обърна да си тръгне. Фани тръгна след нея.
— ЕЙ! ЧАКАЙ! — изкрещя Албена. — Къде отиваш? А багажът ми? Ще ми помогнеш да го разтоварим!
— Ще се справите и без мен — хвърли Камелия през рамо.
— ЩЕ СЕ ОПЛАЧА НА МАЙКА МИ! ТЯ ЩЕ ТЕ ИЗХВЪРЛИ ОТ КЪЩАТА!
Камелия спря и бавно се обърна.
— Предайте на Светлана Радославова, че изпълних желанието ѝ — дойдох да ви посрещна. За носене на куфари не сме се уговаряли. И още нещо — утре в седем вечерта рожденият ден на Филип ще се празнува в ресторант „Марсилия“. Ако вие или майка ви се появите, охраната няма да ви допусне. Списъкът с гости е окончателен.
— Ти… ти… — Албена заекваше от ярост. — Как смееш?!
— Аз съм съпругата на брат ви. Съпруга, не прислужница. Златко — кимна тя към шофьора — закарайте дамата. Адресът е тук. И не се поддавайте на истерии, за това няма бонус.
Двете с Фани се качиха в колата и потеглиха, оставяйки Албена насред паркинга с отворена уста.
— Беше великолепна! — засмя се Фани. — Трябваше да видиш физиономията ѝ!
— Това е само началото — въздъхна Камелия. — Светлана Радославова няма да ми го прости.
Не мина и половин час и телефонът ѝ започна да вибрира — първо свекървата, после Албена, после пак свекървата. Камелия изключи звука и прибра апарата в чантата.
У дома я чакаше изненада — на вратата стоеше Филип, разрошен и кипящ от гняв.
— Какъв ад си създала?! Майка ми е съсипана, Албена реве! Полудяла ли си?!
— Но ти трябваше да си в Пловдив… — промълви тя объркано.
— Върнах се точно когато майка ми се обади! Отмених изключително важна среща! Осъзнаваш ли какво направи?
— Единственото, което направих, е да закарам сестра ти до дома ѝ — спокойно отвърна Камелия. — Къде е проблемът?
— ТИ Я УНИЗИ! Наела си някакъв шофьор, все едно е никоя!
— А АЗ КАКВА СЪМ?! — избухна тя. — Безплатен шофьор? Слугиня?
— Ти си ми жена и трябва да помагаш на семейството!
— Аз съм ти съпруга, не робиня на майка ти! И стига! Четири години търпя обиди, унижения и пренебрежение! Майка ти ме тъпче, а ти си затваряш очите!
— Преувеличаваш. Тя просто е… особена.
— Особена?! Нарича ме просякиня, паразит, нищожество! Това ли е „особена“?
— Ти си прекалено емоционална. Не го приемай толкова навътре.
Камелия го погледна, сякаш виждаше непознат.
— Филип, утре имаш рожден ден. Шест месеца подготвях всичко. Свързах се с най-добрия ти приятел от детството, с когото не си говорил от години. Поканих любимия ти университетски преподавател. Поръчах тортата…
