— Съпругът ти и без теб ще си отпразнува рождения ден. Ти по-добре отиди и посрещни дъщеря ми — изстреля без капка свян свекървата.
Камелия Воин бавно вдигна поглед от шарените кутии с подаръци, които подреждаше педантично върху масата. На прага стоеше Светлана Радославова — свекърва ѝ, облечена в скъпа рокля в цвят бордо, излъчваща самоувереност и превъзходство.
— Извинете, КАКВО казахте? — Камелия остави сатенената панделка, с която тъкмо щеше да завърже основния подарък за Филип Радославов.
— Да не би да оглуша? Албена Рилска пристига тази вечер от Дубай. Някой трябва да я вземе от летището в София, да я закара у дома и да ѝ помогне с багажа. Филип ще преживее и без твоите глупави изненади.
Камелия се изправи бавно. За четирите години брак вече беше свикнала с интригите и натиска на Светлана Радославова, но подобна демонстрация преминаваше всякакви граници.
— Светлана Радославова, утре Филип навършва тридесет и пет. Подготвям този рожден ден от половин година. Запазих маса в любимия му ресторант, поканих приятелите му, които не е виждал от години…
— ЩЕ ГО ОТМЕНИШ — махна с ръка свекървата, обсипана със златни пръстени. — Албена е по-важна от твоите приумици. Три месеца я нямаше в България, липсваме ѝ.
— Аз не съм шофьор, нито прислужница! Албена има съпруг — нека Тихомир Пловдивски да я посрещне!
Очите на Светлана Радославова се присвиха, а устните ѝ, подчертани с тъмночервено червило, се изкривиха в подигравателна усмивка.
— Тихомир е зает. Води важни преговори. А ти какво полезно вършиш? Стоиш си у дома и прахосваш парите на сина ми за безсмислици. Поне веднъж бъди от полза за семейството!
— Работя! — възмути се Камелия. — Имам собствено цветарско студио с дванайсет служители!
— Продаваш цветенца — изсумтя Светлана. — Това не е работа, а хоби за отегчени домакини. Истинската работа е да подписваш договори за милиони, както правеше покойният ми съпруг. Или както сега прави Филип.
Камелия стисна юмруци. В гърдите ѝ кипеше задушаващ гняв.
— Филип знае ли за това „поръчение“?
— Филип няма време за женски глупости. В Пловдив е на сериозни срещи и ще се върне чак утре на обяд. До тогава ти ще си взела Албена, ще я закараш и ще се върнеш. Може дори да сготвиш нещо за рождения му ден. Макар че с твоите умения по-добре поръчай готова храна.
— НЯМА ДА ОТИДА — отсече Камелия.
Светлана Радославова пристъпи по-близо. Скъп френски парфюм и надменност се стелеха около нея.
— Чуй ме добре, момиче. Живееш в апартамент, купен от МОЯ син. Караш кола, подарена от МОЯ син. Носиш бижута, които…
— СТИГА! — Камелия скочи на крака. — Не съм златотърсачка! Имам собствен бизнес и собствени доходи! Апартаментът е купен ЗАЕДНО — аз платих половината!
— Хайде, не ме разсмивай. С твоите стотинки от маргаритки? Филип те е допуснал само от съжаление, за да не се чувстваш като паразит. А всъщност точно това си.
Думите удариха болезнено точно в целта. Камелия знаеше, че това не е вярно — студиото ѝ се развиваше отлично и тя наистина беше платила своя дял. Но Светлана Радославова умело изкривяваше фактите, винаги в своя полза.
— Знаете ли какво? Оправяйте се без мен. Албена може да си хване такси. Или вие отидете, щом е толкова незаменима.
— АЗ ЛИ? — свекървата театрално сложи ръка на гърдите си. — Сърцето ми е болно, лекарите ми забраниха да се напрягам и да пътувам далеч. Самото летище в София е изпитание за здравето ми.
— Интересно как пътуванията до Монако на всеки два месеца не ви изморяват — изтърва се Камелия.
Лицето на Светлана пламна.
— КАК СМЕЕШ! Неблагодарница! Приютихме те, селска просякиня, в семейството, а ти…
— От Троян съм, не от колиба! Имам диплома, собствена фирма и…
— МЛЪЧИ! — изкрещя Светлана. — В седем вечерта ще си на трети терминал. Албена каца в седем и тридесет от Дубай. И да не закъснееш!
С тези думи тя се обърна рязко и излетя навън, трясвайки вратата.
Камелия се свлече на дивана. Ръцете ѝ трепереха от унижение и ярост. Взе телефона и набра номера на съпруга си. Дълго свободно, после запис: „Търсеният абонат е временно недостъпен“.
През следващите часове Камелия обикаляше апартамента, разкъсвана от колебание. Не искаше да се поддава на манипулации, но и знаеше, че отказът ще предизвика скандал, който напълно ще съсипе рождения ден на Филип.
Около пет следобед телефонът иззвъня. На дисплея се появи името му.
— Филип! Слава Богу, че се обади! Тук…
— Здрасти, Камелия. Слушай, мама каза, че ще отидеш за Албена. Благодаря ти, че го правиш. Знам, че не се разбирате, но това е важно.
Камелия онемя.
— Значи… ти си ЗНАЕЛ? И не ми каза нищо?
— Обади ми се преди час. Реших, че вече сте го обсъдили. Какъв е проблемът?
— Проблемът е, че утре е рожденият ти ден! Подготвила съм всичко — ресторант, гости…
— Айде, Камелия, ще го отложим за уикенда. Няма значение кога ще празнуваме. Албена рядко се прибира, трябва да я подкрепим. Има проблеми с Тихомир.
— Тя ВИНАГИ има проблеми! А защо аз трябва да захвърля всичко и да тичам към летището?
— Защото си ми съпруга и част от семейството — гласът на Филип се втвърди. — Недей да правиш сцени.
