Едната от проверяващите повдигна поглед и делово добави, че остава да се види и стаята на децата.
— Те спят заедно — обясни Гергана Балканска и ги поведе по коридора.
— Доста тясно е — подхвърли Красимира Валентинова с престорено съжаление. — При мен всяко дете щеше да има собствено помещение.
— В тристаен апартамент? — изпусна се Гергана, без да успее да прикрие иронията си.
— Виждате ли колко е избухлива? — незабавно се възползва свекървата. — И децата поемат всичко това от нея!
Огледът се проточи почти три часа. Красимира Валентинова не пропускаше нищо — тук прашинка, там разхвърляни играчки, завесите били старомодни, шкафовете — препълнени. Гергана търпеливо отваряше вратички, подреждаше, вадеше папки с медицински документи, удостоверения от училище и детска градина, без да влиза в излишни обяснения.
Накрая служителките започнаха да прибират документите си.
— В протокола ще отбележим, че битовите условия… — започна едната.
— Момент! — прекъсна я рязко Красимира Валентинова. — А синините? Никой не попита за синините!
Гергана застина на място.
— Какви синини?
— Радостинчо, злато — клекна бабата пред момчето, — покажи на лелята какво имаш на крака. Не се страхувай, мама повече няма да те удря.
Детето я погледна озадачено.
— Паднах вчера с ролерите…
— Разбира се — кимна тя насмешливо. — Всички така казват. Но ние знаем истината, нали?
На Гергана ѝ се сви стомахът. Наистина ли беше способна на подобна подлост?
— Вероятно ще се наложи допълнителна проверка — каза предпазливо една от инспекторките. — С участие на детски психолог…
В същия миг звънецът иззвъня отново. На прага се появи Огнян Каменар — бившият съпруг на Гергана.
— Какво става тук? — попита той, оглеждайки напрегнатата сцена.
— Сине! — лицето на Красимира Валентинова светна. — Най-после да видиш в каква мизерия живеят децата ти!
— Какъв фарс си спретнала пак? — измърмори Огнян, влизайки. — Защо си викнала социалните?
— Тате! — извикаха в хор Радостин Илиев и Лора Богданова и се хвърлиха в прегръдките му.
— Не е ли ясно? — разпери ръце майка му. — Децата гладуват, тормозени са…
— Стига — прекъсна я той. — Идвам тук на всеки две седмици. С тях всичко е наред.
Гергана го погледна с изненада. За първи път от четири години Огнян застана открито на нейна страна.
— Извинете — обърна се той към проверяващите. — Майка ми е прекалила. Може ли сигналът да бъде оттеглен?
— Какво говориш?! — пламна Красимира Валентинова. — Аз мисля само за децата! Виж колко са натъпкани тук! А тази жена — посочи Гергана — дори не може свястна храна да им сготви!
— Мама готви вкусно! — възрази високо Лора. — Палачинки, супи, даже баница!
— И ми помага с домашните — допълни Радостин. — И ме води на тренировки.
Лицето на Красимира Валентинова побледня.
— Настроила ги е срещу мен! Личи си!
— Достатъчно — отсече по-възрастната инспекторка, като затвори папката. — Няма основания за тревога. Децата са добре гледани, нахранени, посещават училище и детска градина. Медицинските документи са изрядни.
— А синините? — не се отказваше тя. — Момчето има синини!…
— Паднах с ролерите — повтори Радостин и се намръщи. — Ти сама ме видя в двора.
— Сигналът се отхвърля — каза сухо служителката. — И ви предупреждавам: подаването на неверни оплаквания носи правни последици.
Красимира Валентинова възмутено пое въздух, готова да избухне отново, когато напрежението в стаята стана почти осезаемо.
