— Отговорих така… Просто днес влияят магнитните смущения — изрекох тихо.
Имах намерение да спомена и звездите, и странното им подреждане, но реших, че темата за магнитните бури ще ѝ е напълно достатъчна.
— Какви бури пак?! — подсмръкна тя презрително. — Да не би и хороскопи да четете?
— Ами… понякога — признах уклончиво.
— Добре тогава. Когато аз поема нещата в свои ръце…
Тя махна небрежно с длан и с този жест бутна чашата. Кафето се разля по плота, после потече на тънки струйки към пода.
— Опа — подхвърли безгрижно. — Ще го оправите след малко, нали?
Погледът ми се плъзна по безупречния ѝ маникюр, по прецизно оформените вежди, по изкуствените мигли, които със сигурност бяха поставени още сутринта специално за тази визита.
Видях момиче, убедено, че познава правилата, без изобщо да осъзнава в каква игра е влязло.
В този миг входната врата се хлопна и в апартамента се появи Явор Живков.
Всъщност той наскоро спомена, че ще ме запознае с някого. Очевидно ставаше дума точно за нея. Само че защо не бяха дошли заедно?
— Мамо… — започна той напрегнато. — Трябваше да съм с още един човек, но тя не вдига…
Тогава я забеляза.
Тя подскочи, местейки погледа си ту към мен, ту към него.
— Мамо? — прошепна задавено. — Явор… това… това твоята майка ли е?
— А кой друг да бъде? — разсмя се той.
Пред очите ми се разпадаше картината, която тя си беше изградила — за лукс, халати и прислуга, всичко се срути като къща от карти, оставяйки след себе си тишина, пълна с неизказани въпроси.
