Когато вратата се затвори след него и апартаментът най-сетне потъна в тишина, Ирина Вълчева си направи кафе. Отпи бавно, седна до прозореца и набра номера на Вера Костадинова.
— Беше права — каза спокойно. — Време е да се запиша на онези танци.
— Закъсняваш — разсмя се Вера. — Вече ни записах и двете. След това сме в спа центъра. Нали знам, че обичаш масажи?
— Безумно — усмихна се Ирина, поглеждайки кутийката с пръстена. — Особено когато масажират самочувствието.
На сватбата на Калина Стоянова Ирина се появи с ефирна тюркоазена рокля. Танцуваше с Вера, сякаш около тях нямаше нито шепот, нито укорителни погледи. Максим Беров, свит до майка си, мърмореше кисело:
— Къде се бави сервитьорът с уискито?
— Млъквай — сряза го Маргарита Жекова. — Достатъчно ни изложи с цялата тази история.
Калина, минавайки край тях, хвърли поглед към майка си и прошепна раздразнено:
— Нарочно ли си облякла толкова ярка рокля, за да гледат всички теб?
— Не, мила — Ирина я прегърна през раменете. — За да помниш, че животът не приключва заради един лош ден. Или заради грешен мъж.
Щом зазвуча валсът, Вера я побутна към фотографа — младо момче с трапчинки.
— Танцувай — намигна тя. — Аз ще спася хапките от акула-свекърва.
Максим гледаше как бившата му съпруга се смее с непознатия и с яд захвърли салфетката.
— Глупачка. Ще съжалява.
— Ти ще съжаляваш — изсъска Маргарита и го удари с чантата. — Гараж без отопление не е дом за зима.
Същата вечер Лидия Самоковска качи снимка с новия си приятел на яхта. Подписът гласеше: „Намерих си русалка!“ Максим строши телефона си в стената на гаража. А Ирина… Ирина си купи билет за Поморие. За първи път от двадесет и пет години — сама.
