„Тази жена“ — любимото обръщение на свекървата. За три години нито веднъж не беше произнесла името ѝ. Все беше „тази“, „жена ти“ или просто демонстративно мълчание, сякаш Диана не съществуваше.
— Знаете ли какво, Живка Радославова — направи крачка напред Диана, а гласът ѝ вече не трепереше. — Стига толкова. Писна ми от грубостите ви, от постоянните ви номера и от безкрайните сцени! Ние ще заминем на почивка, харесва ли ви или не!
Лицето на свекървата пламна, сякаш я бяха залели с вряла вода.
— Антоне! Чу ли как ми говори? Обижда ме — собствената ти майка!
— Аз просто казвам истината! — Диана вече не се сдържаше. — Вие контролирате всяка наша стъпка, звъните ни по десет пъти на ден, искате отчет къде сме, с кого сме и кога ще се върнем. Това не е нормално!
— Ненормално е, когато синът забрави майка си! — изсъска Живка Радославова. — Когато жена му го настройва срещу семейството!
— Не настройвам никого! — отвърна Диана рязко. — Просто искам да живея собствения си живот!
— Собствения си? — изсмя се подигравателно свекървата. — А жилището, в което живеете, чие е? Да ти припомня ли кой плати първоначалната вноска?
Ето го и козът ѝ. Когато Диана и Антон купиха апартамента, Живка Радославова им беше дала триста хиляди лева за старта. Оттогава не пропускаше възможност да им го натяква.
— Връщаме ви тези пари всеки месец — напомни спокойно Диана. — По двадесет хиляди лева, точно както се разбрахме!
— Парите са едно, благодарността — съвсем друго! — отсече свекървата. — Едно възпитано момиче би ценило помощта на свекърва си, а не би си позволявало такъв тон!
— А една възпитана свекърва не нахлува в дома ни без покана! — контрира Диана.
— Това е апартаментът на сина ми!
— И мой също! — не отстъпи тя. — Женени сме, в случай че сте забравили!
Живка Радославова изсумтя презрително.
— Женени… Ще видим за колко дълго! — после се обърна към Антон, който досега мълчеше. — Или аз, или тя. Избирай!
В кухнята настъпи гробна тишина. Диана затаи дъх, вперила поглед в съпруга си. Това беше моментът на истината. Три години търпеше изблиците на свекърва си, надявайки се, че Антон най-сетне ще постави граница. И ето — този миг беше дошъл.
Антон пребледня. Погледът му прескачаше от майка му към жена му и обратно.
— Мамо, не ме поставяй пред ултиматум…
— Напротив! — сряза го Живка Радославова. — Повече няма да търпя наглостта на тази особа! Или се развеждаш, или забравяш, че имаш майка!
На Диана ѝ се стори, че сърцето ѝ се свлече надолу. Наистина ли свекърва ѝ беше способна да стигне дотук?
— Мамо, това… това не може да е сериозно — промълви Антон.
— Напълно сериозно е! — извика тя. — Омръзна ми да бъда унижавана! Жена ти не ме уважава, държи се грубо и те настройва срещу мен!
Антон стоеше между двете жени като между чук и наковалня. Диана виждаше колко отчаяно се опитва да намери изход.
— Нека се успокоим — каза той след пауза. — Мамо, върви си, охлади се. После ще говорим…
— Не! — тропна с крак Живка Радославова. — Няма да мръдна, докато не чуя отговора ти! Кого избираш?
Антон пое дълбоко въздух и погледна майка си право в очите.
— Мамо, обичам те. Ти си моята майка и това никога няма да се промени. Но Диана е моята съпруга. Пред нея съм дал обет — пред хората и пред Бога. И няма да го наруша.
Свекървата отстъпи крачка назад, сякаш думите му я бяха ударили.
— Значи нея избираш?
— Избирам семейството си — отвърна твърдо Антон. — Ти винаги можеш да бъдеш част от него, ако пожелаеш. Но трябва да уважаваш жена ми. И нашите решения.
— Да я уважавам? — изсмя се истерично Живка Радославова. — Как да уважавам тази… тази…
— Стига! — гласът на Антон се повиши — нещо изключително рядко за него. — Мамо, моля те, тръгвай си. Сега. Когато се успокоиш, ми се обади и ще говорим нормално.
Живка Радославова го гледаше така, сякаш го виждаше за първи път.
— Неблагодарен син съм отгледала — прошепна със злоба. — Целия си живот посветих на теб, а ти…
