— Омъжена си, Маргарита, имаш дом и семейство. А Ванеса е сама — изрече майката с онзи тон, който уж обясняваше всичко.
— И какво от това? — избухна Маргарита. — На мен помощ не ми ли трябва? Или фактът, че не съм сама, автоматично означава, че плувам в пари?
Майка ѝ остави лъжицата върху масата и я погледна втренчено. В очите ѝ се четеше умора, примесена с вина, но зад всичко това стоеше твърдост, която не допускаше спор.
— Разчитахме, че ще проявиш разбиране — каза тя почти шепнешком.
— Разбиране за какво?! — гласът на Маргарита се изви от напрежение. — Че сте решили, че едната ви дъщеря струва повече от другата?
От съседната стая се чу приглушено покашляне. Баща ѝ. Както винаги — на една крачка разстояние, но извън разговора. Никога не се намесваше, когато ставаше дума за двете сестри. В този миг Маргарита ясно осъзна: решението не беше общо, то беше на майка ѝ.
— Ванеса събираше пари за кола — подхвърли майката внезапно, сякаш това можеше да оправдае всичко.
— И си я купи месец след като ѝ дадохте средства за жилището! — Маргарита не издържа, гласът ѝ потрепери от възмущение. — Къде точно е нейният принос?
Отговор не последва.
— Не ти ли изглежда това… несправедливо? — попита тя по-тихо, почти умоляващо.
Майката въздъхна тежко и прокара пръсти по слепоочията си.
— Ти така или иначе няма да го разбереш.
Столът изскърца, когато Маргарита рязко се изправи.
— Ясно. Значи аз съм глупавата, а малката ви, клетата и онеправдана дъщеричка заслужава апартамент, кола и всичко останало?!
В този момент от коридора се чу щракването на ключалката. Маргарита се обърна и срещна погледа на сестра си.
Ванеса Радославова стоеше на прага, с наклонена глава и скръстени на гърдите ръце.
— Пак ли правиш сцени? — проточи тя с досада.
Вътре в Маргарита нещо кипна и преля.
— Да, правя! Защото това не е нормално!
Ванеса повдигна рамене безразлично.
— Можеше просто да поискаш помощ от нашите, ако положението ти е толкова зле.
В този миг нещо в Маргарита се пропука.
— Да моля ли? Хората, които от самото начало решиха, че аз съм по-маловажната?
Майката се обърна към печката, преструвайки се, че разговорът не я засяга.
— Изобщо не виждам какъв ти е проблемът — продължи Ванеса. — Ти и без това си добре.
— Шестима души в двайсетина квадрата? Сериозно ли говориш?
— Ами сама си избра такъв съпруг — изсмя се сестра ѝ.
Пред очите на Маргарита притъмня.
— За мен ти вече не съществуваш като сестра — прошепна тя, с буца в гърлото.
Ванеса само се ухили.
— Както кажеш.
Маргарита се изправи и за последен път погледна майка си, все още очаквайки поне едно обяснение, което така и не дойде.
