Лора знаеше много добре, че апартаментът е на нейно име. Именно затова не се паникьосваше, въпреки хаоса, който Радослав и компанията му бяха създали вътре.
— Да, жилището е мое — каза тя спокойно. — И точно затова няма да действам прибързано. Имам си стратегия.
Още две седмици по-късно телефонът ѝ иззвъня от непознат номер.
— Госпожа Каменар? Обаждаме се от фирмата за управление на сградата. Получихме сигнали за вашия апартамент.
— Какви сигнали? — попита Лора хладнокръвно.
— Оплаквания за силен шум, незаконни преустройства и използване на жилището като офис без разрешение. Можете ли да дойдете?
— Разбира се. Ще бъда там.
Когато прекрачи прага, Лора едва позна старото уютно жилище на леля си. Стените бяха боядисани в мрачно черно, библиотеката липсваше, а на нейно място се редяха метални стелажи с папки. Навсякъде — лаптопи, кабели, принтери.
— Ти какво правиш тук?! — Радослав изскочи от една от стаите. — Казах ти да не се появяваш!
— Повикаха ме — отвърна тя. — Съседите са подали жалби.
— Няма за какво! Всичко е законно!
— По кой закон се събарят стени? — намеси се представителят на управлението. — Разполагате ли с разрешително?
— Филип каза, че не е нужно — обади се Стоян.
— Филип е сгрешил — отсече Лора. — Това беше носеща стена.
— Била, небила — какво значение има? — избухна Радослав. — Това е моят дом!
— Не. Моят — поправи го тя и извади документите.
— Ще направим проверка — кимна служителят. — До тогава прекратявате всякакви дейности.
Щом останаха сами, Радослав се нахвърли върху нея с обвинения:
— Нарочно го направи! Ти ги извика!
— Не аз, а съседите. Не могат да спят от вас.
— Всичко е заради теб! Твоята алчност!
— Не. Заради твоята безочливост.
В този момент на вратата се появи Филип Велизаров.
— Какво става тук?
— Тя ни докара проверка!
— Няма значение — приближи се Филип заплашително. — Ние въртим сериозен бизнес. Недей да ни пречиш.
— Иначе какво?
— Ще съжаляваш.
— Заплаха ли е това?
— Предупреждение.
Лора спокойно извади телефона си.
— Калина? Запиши — заплашват ме в собствения ми апартамент. Филип Велизаров.
— Какво правиш?! — смути се той.
— Документирам. За полицията.
— Върви по дяволите! — Филип изхвърча навън.
— И ти се махай! — извика Радослав. — Утре подавам за развод!
— Чудесно. Очаквам го.
Докато излизаше, Лора чу гласа на Стефка Данаилова:
— Радославе, успокой се! Тя ще се върне!
— Няма! Филип има нов план — ще ѝ вземем апартамента през съда. Като общо имущество!
— Но той е отпреди брака…
— Филип е юрист! Знае как!
Документите за развода пристигнаха след три дни. Лора ги подписа без колебание. Христо Огнянов я погледна сериозно.
— Сигурна ли си, че не ти трябва адвокат?
— Не, тате. Всичко е премислено.
— Добре. Ще видим.
Седмица по-късно от управлението отново я потърсиха, този път паникьосано:
— Госпожо Каменар, елате незабавно! Станал е инцидент!
В апартамента имаше полицаи, съседи и служители от техническия контрол. Радослав седеше пребледнял, а Филип разпалено обясняваше нещо на униформените.
— Само ремонт правехме! — оправдаваше се той.
— Ремонт? — посочи майорът дълбока пукнатина. — Засегната е носеща стена. Цялата сграда е в риск!
— Не знаехме! — заекна Стоян.
— Вие ли сте собственикът? — обърна се майорът към Лора.
— Да.
— Давали ли сте разрешение?
— Не. Напротив — забранявах. Ето кореспонденцията.
След като прегледа съобщенията, полицаят кимна.
— Ясно. Всички с нас.
— Това е заговор! — крещеше Радослав. — Тя го направи нарочно!
— Пукнатината и тя ли я е направила? — сухо попита майорът.
— Филип каза, че може…
— Аз не съм строител! — отрече се Филип. — Аз съм юрист!
— Ще установим какъв точно сте — нареди майорът.
Когато ги отведоха, Лора се обърна към бригадира.
— Колко е сериозно?
— Много. Стената трябва спешно да се възстанови. Иначе блокът е застрашен. Около три милиона лева.
— Разбрах.
Месец по-късно се проведе делото за развода. Радослав изглеждаше сломен, до него нервничеше майка му. Филип отсъстваше — срещу него вече течеше разследване за фалшиви документи.
— Искаме равна подялба на имуществото — заяви адвокатът на Радослав.
— Кое имущество? — уточни съдията.
— Апартамента.
— Жилището е придобито по наследство преди брака. Бракът е продължил два месеца. Няма основание за подялба.
— Но там се е развивала дейност!
— Незаконна, доколкото виждам.
— Това струва три милиона лева щети — намеси се адвокатът на Лора. — Искаме обезщетение.
— Тя разреши! — извика Радослав.
— Доказателства?
— Филип ще потвърди!
— Лицето е под следствие. Свидетелските му показания не се приемат.
Съдията удари с чукчето:
— Бракът се прекратява. Имуществото не подлежи на делба. Ответникът дължи обезщетение от три милиона лева и трябва да напусне апартамента в срок от седем дни.
— Това е несправедливо! — извика Стефка Данаилова.
— Заседанието приключи.
Вечерта Лора беше при родителите си. Живка Александрова я прегърна силно.
— Гордея се с теб.
— Беше ми много трудно, мамо.
— Но устоя.
Христо Огнянов поднесе чай.
— Какво следва?
— Ще възстановя апартамента. Както леля Светлана искаше. С библиотеката.
— А любовта? — попита внимателно Калина.
— Някога може би. Но не и с човек, който още на прага брои квадратните метри.
Телефонът звънна. Радослав.
— Не вдигай — каза баща ѝ.
— Ще го направя. За последно.
— Ало?
— Лора… аз съм. Можем ли да се видим? Да поговорим?
— За какво?
