Драгомир беше категоричен по телефона – ставало дума за официална презентация и Невена трябвало да изглежда впечатляващо, без никакви компромиси. Тя не възрази. Още същия момент се възползва от почивния си ден и тръгна към салона, решена да направи всичко, както той очаква.
Избра си изчистен, елегантен френски маникюр, а след това у дома внимателно подбра дълга, свободно падаща рокля, която подчертаваше фигурата ѝ без излишна показност. Комбинира я с удобни сандали на равна платформа в леко гръцки стил. Косата си оформи нежно, без претрупани къдрици, и остана доволна от резултата.
Когато Драгомир се прибра, Невена вече го чакаше в коридора. Оправяше последните кичури пред огледалото и несъзнателно се усмихваше, очаквайки поне една добра дума. Реакцията му обаче я заля като студен душ.
– Какво си облякла? – избухна той още от прага. – Изглеждаш сякаш нямаш пукнат лев. Къде са токчетата? Къде са вълните в косата? И я да видя ноктите… Това ли наричаш цвят? Почти не се виждат! Нали знаеш, че харесвам ярко и смело. Не, така никъде няма да излизаме!
Скандалът се разрасна за секунди. Драгомир повиши тон, думите му ставаха все по-остри, а Невена стоеше онемяла. В ума ѝ не се побираше как една рокля и не толкова наситен лак могат да предизвикат подобна буря. Когато приключи с крясъците си, той излезе, тръшвайки вратата. Прибра се късно, а онази нощ спаха разделени, всеки потънал в собствените си мисли.
Невена не беше от хората, които таят обида дълго. Скоро той отново намери начин да я умилостиви, да бъде нежен и убедителен, и напрежението между тях привидно се разсея. Само че недоволството му прие нова форма. Започна да го дразни как тя се облича у дома – удобни дрехи, меки пантофи, спокойствие.
Той настояваше да носи копринени халати, да се движи на токчета дори в апартамента, а вечер да ляга до него в дантела, чорапи и пълна „визия“. Тези изисквания натежаваха все повече и Невена усещаше как се задушава.
Един ден не издържа и сподели с приятелката си Виктория Старозагорска:
– Представяш ли си, иска от мен да изглеждам като евтина реклама. Постоянно токчета, крещящи цветове, къдрици, блясък… всичко!
Виктория я погледна сериозно:
– А ти какво очакваше? За него ти си украшение. Красива кукла, с която да се фука. Докато си ефектна – ще е до теб. А после? Това е голямата неизвестна. Да, дава пари, но дали това е достатъчно?
След този разговор Невена се замисли дълбоко. Превъртайки спомените си, осъзна, че Драгомир никога не се е интересувал от нейните мисли, от семейството ѝ, от мечтите ѝ. Те нямаха общи планове, само негови изисквания.
Същата вечер входната врата се отвори рязко и Драгомир влезе усмихнат:
– Невенче, хайде, обличай се! Отиваме на вечеря у приятел. Донесох ти рокля – яркорозова, точно както харесвам, и обувки към нея. Ти само се гримирай и оправи косата. Къде си?
Отговор нямаше. До вратата липсваха маратонките ѝ и любимата ѝ раница. В стаята дрехите, които той ѝ беше купувал, си бяха там, както и обувките на ток. Единственото, което отсъстваше, беше Невена – заедно с меките ѝ плюшени пантофи.
Тя никога не се върна при него, въпреки че Драгомир неведнъж се опита да я убеди да започнат отначало. Невена беше взела решение: повече не искаше да бъде нечия собственост или задължение. Тя избра себе си.
