Родителите ѝ замълчаха за миг, а после баща ѝ я погледна с откровено недоумение.
– Чакай малко – каза той бавно, – как така да се местиш при него? Това да не би да е сватба?
Невена се разсмя и поклати глава.
– Не, тате, за брак изобщо не говорим. Просто ще живеем заедно, ще се опознаем истински, а после ще решим какво следва.
Майка ѝ обаче не беше склонна да приеме подобно обяснение.
– Аз не разбирам такива неща – възрази тя. – Или се жените, или си излизате, но всеки трябва да си има собствен дом. Така е редно.
След кратка пауза добави и друго, което очевидно я тревожеше:
– А и този Драгомир никак не ми е по сърце. Той е с осем години по-голям от теб, сигурно вече е минал трийсетте.
Невена въздъхна и отвърна спокойно, но твърдо:
– Мамо, тези разбирания са отминали. Днес хората първо заживяват заедно, за да видят дали могат да бъдат щастливи, и чак след това мислят за сватба. Така поне се избягват прибързани решения и излишни разводи. А възрастта му изобщо не е проблем – дори е предимство. Той е по-зрял, знае какво иска от живота и е финансово стабилен.
Макар да останаха недоволни, родителите ѝ не продължиха спора. В крайна сметка приеха решението ѝ, а и заминаването на дъщеря им им идваше донякъде удобно – по-малката им дъщеря предстоеше да започне училище и разходите щяха да нараснат.
Скоро след това Невена се премести при Драгомир и съвместният им живот започна. На пръв поглед всичко ѝ харесваше: апартаментът беше просторен, с три стаи, обзаведен модерно и с вкус, с удобни мебели и усещане за комфорт. Тя бързо свикна с новата среда и ритъма на дните.
Драгомир се занимаваше с управлението на свое кафе и вече кроеше планове да разшири бизнеса си и в други градове. Невена пък започна работа в барбършоп на съседната улица. Като начинаещ специалист я назначиха да работи основно с деца, за да трупа опит и увереност.
С времето обаче нещо започна да я напряга. Драгомир все по-често отправяше забележки и изисквания, особено свързани с външния ѝ вид. Той следеше внимателно дали формата ѝ не се променя, сякаш не пропускаше нищо.
След като се изнесе от дома на родителите си, Невена започна да се храни по-обилно – преди това често се налагаше да пестят и да купуват само най-необходимото. А Драгомир обичаше хубавата храна и не щадеше средства за нея, така че масата им често беше отрупана със суши, пици, паста и други изкушения.
– Мила, май си понапълняла – подхвърли един ден той, оглеждайки я критично. – Виж, отстрани вече се появяват гънки. Трябва да започнеш фитнес. Ще ти преведа пари за карта.
– Какви гънки? – възрази тя. – Всичко ми е наред. А и ти имаш коремче, пък не ходиш в залата – опита се да се пошегува Невена, макар че след дългите дни на крак в салона спортът изобщо не ѝ се струваше привлекателен.
– Аз съм мъж – отсече той. – На мен ми е позволено. Ти обаче трябва да изглеждаш добре.
Накрая тя отстъпи, купи си карта и започна да тренира по три пъти седмично. Но това не беше всичко. Скоро последваха и други „съвети“.
– Харесва ми, когато имаш ярък маникюр и грим – казваше ѝ Драгомир. – Без тях сякаш се губиш. А косата ти – оформяй я по-често на вълни, стои ти страхотно.
Всички тези предпочитания той подкрепяше с пари – плащаше за фитнеса, маникюра, педикюра, миглите и всичко, което смяташе за необходимо. Невена приемаше, макар понякога да усещаше странно напрежение.
Един следобед Драгомир ѝ се обади по телефона и с приповдигнат тон ѝ каза, че вечерта ги очаква важно излизане и тя трябва да се подготви така, че да изглежда безупречно.
