– Какво е това състояние, в което си се изтипосала? Косата ти не е накъдрена, ноктите – ненаправени, а за грим изобщо да не говорим.
И това какво е – по пантофи ли си? Така няма да стане! Отивай да се привеждаш в ред, ето ти пари.
В този вид изобщо не ми харесваш. Дори не ми се показвай пред очите!
– Но, Драгомире, нали сме си вкъщи, никой не ни гледа. Иска ми се просто да се отпусна и да си почина.
Косата ми е жал, ако постоянно я навивам, ще се съсипе. А от високите токчета краката ми направо пулсират – вчера цял ден тичах с обувки.
Прибрах се и с такова удоволствие се мушнах в любимите си плюшени пантофи…
– Тичешком, казах! Или искаш да си намеря друга на твое място?!
Невена Стоянова израсна в семейство със скромни възможности. Детството ѝ премина в малка къща в районен български град, където живееше с родителите си. Майка ѝ беше отдала целия си живот на работа в местното земеделско стопанство, а баща ѝ всеки ден от изгрев до мрак изкарваше прехраната си във фабриката.
Още от малки Невена и по-малката ѝ сестра Калина Борисова бяха приучени да помагат. Лятото минаваше в градината – плевене, вадене на картофи, поливане на доматите.
Освен това двете момичета се грижеха и за дребните животни – кокошки, патици, гъски, които изискваха ежедневно внимание.
През топлите месеци времето сякаш стигаше за всичко, но от есента до пролетта задачите се трупаха и трябваше да се съчетават с училището. Родителите не допускаха мързел и компромиси – уроците се учеха, задачите се решаваха, тетрадките се попълваха старателно.
След като Невена завърши единадесети клас, дойде моментът за избор на бъдеще. Пари за университет нямаше, затова семейството реши тя да продължи образованието си в местния техникум.
Там момичето се насочи към специалността фризьор и с истинско желание се потопи в обучението.
В техникума Невена създаде нови приятелства. Много от съкурсничките ѝ бяха дошли от съседни градчета и живееха в общежитието.
Най-близка стана с Виктория Старозагорска и Снежана Вълкова – жизнерадостни, спонтанни и винаги готови за приключения. Те прекарваха почти цялото си свободно време заедно и дори до последния курс не допуснаха сериозни конфликти помежду си.
В една прохладна есенна вечер трите не можеха да си намерят място.
– Невенче, хайде тази вечер да излезем! – подканиха я приятелките. – На главната улица отвориха ново кафене, всички говорят за него, трябва да го видим.
– Момичета, с радост бих дошла, но съм доста притисната финансово. Може би просто да се поразходим навън?
– Не, не ни разваляй настроението! Ново заведение в града – представи си само. Там със сигурност ще се съберат всички апетитни ергени!
Истината беше, че Невена наистина изпитваше недостиг на средства. Родителите ѝ изпращаха по малко пари, колкото да си купи обяд в града.
Майка ѝ вече не можеше да работи заради здравословни проблеми и стоеше у дома, а заплатата на баща ѝ стигаше едва за най-необходимото.
Да откаже на Виктория и Снежана също не ѝ се искаше – страхуваше се, че следващия път може и да не я поканят.
„Добре, ще си взема само кафе, парите точно ще ми стигнат“, успокояваше се тя наум.
Откриването на верижното кафене в малкия им град предизвика истински фурор. Центърът се напълни с млади хора, всеки искаше да надникне в новото място.
Подготовката за разходката отне време – в стаята на общежитието момичетата бяха превърнали всичко в импровизиран салон за красота.
