Сумата беше тежък удар. За нашето семейство — с ипотека на гърба и малко дете у дома — това означаваше сериозна дупка в бюджета, която нямаше как да бъде пренебрегната.
— Мамо, хайде де, поне малко мярка… — опита се да възрази Антон Калинов, но гласът му секна още в началото.
— Спокойно, Антон — прекъснах го тихо, без да повишавам тон. — Майка ти е напълно в правото си. Щом има договор, значи има и условия.
Станах от стола, отидох до принтера на перваза и взех единствения отпечатан лист. Хартията още пазеше топлината си. Върнах се до масата и го поставих внимателно върху тефтера на свекърва ми.
— Радка Лъвова, и аз не дойдох неподготвена — казах спокойно. — След като отношенията ни вече са на пазарен принцип, реших, че е честно отчетността да бъде двустранна. Вие сте модерна жена, държите на точността, нали?
Тя повдигна вежди, сложи очилата си и пое листа с известно недоумение.
— Какво е това?
— Изравнителен отчет — отвърнах, докато си наливах вода. Ръцете ми не трепнаха. — Моля, разгледайте го. Всичко е описано ред по ред.
Радка Лъвова нагласи очилата си и започна да чете. Първоначално прехвърляше текста набързо, с едва забележима усмивка, сякаш ставаше дума за неуместна шега. Но колкото повече слизаше надолу по страницата, толкова по-сериозно ставаше изражението ѝ.
В стаята се настани такава тишина, че отчетливо чувах равномерното тиктакане на часовника в коридора.
— Какви са тези числа? — гласът ѝ изгуби обичайната си самоуверена мекота. — Наем на жилищна площ… Петнадесет хиляди лева?
— Това дори е под пазарната цена — отвърнах невъзмутимо. — Едностаен апартамент в нашия квартал върви по тридесет. Обзаведена стая — минимум осемнадесет. Направила съм отстъпка, защото сме роднини.
Тя шумно си пое въздух и продължи надолу. Пръстът ѝ, с безупречен маникюр, застина на следващия ред.
— Храна… Дванадесет хиляди? Ти сериозно ли ми начисляваш пари за ядене? На майка?!
— Мамо, продуктите, които купуваме за теб, не са евтини — намеси се Антон и се наведе да погледне листа през рамото ѝ. Забелязах как устните му леко потрепнаха. — Риба, сирена, онова специално кафе. В заведение щеше да излезе по-скъпо. Всичко е по касови бележки, Дарина е приложила копията.
Радка Лъвова четеше нататък, а по шията ѝ избиха червени петна.
— Комунални разходи, интернет, амортизация на техника… Перални услуги и почистване… Дарина, ти наистина ли си ми сметнала прането на блузите?
— Вие самата казахте, че всеки труд трябва да бъде заплатен — отвърнах, като леко разтворих ръце. — Пускам пералнята, простирам, гладя. Това е мое време и мой ресурс. В перално ателие би струвало поне три пъти повече. Тук е по минимална тарифа.
Знаех, че в този момент напрежението тепърва ще достигне своя връх и че следващите редове няма да бъдат приети спокойно.
