…и започна старателно да си подрежда деня по свой образец.
— Днес мога да изляза с Борислав Емилов от два до четири следобед — заявяваше тя, докато щедро маже масло върху хрупкав багет. — Само че е почивен ден, така че тарифата ми е двойна.
И ние плащахме. Антон Калинов се мръщеше, но превеждаше парите. За него беше неудобно да откаже на майка си, а още по-неловко — да признае пред мен, че цялата схема граничи с абсурд. А аз… аз просто замълчавах.
Наблюдавах.
Гледах как без да бърза окупира банята и изразходва половин шише от моя душ гел. Как оставя лампите да светят във всяка стая под претекст, че „ѝ е тъмно и зрението вече не е същото“.
Как настоява да купуваме червена риба, защото „омегата била важна“, а после порцията ѝ изчезва, преди ние изобщо да сме седнали на масата.
— Дарина Кирилова, прахът за пране свършва — подхвърляше тя през рамо. — Вземи онзи, японския, по-добре пази блузките ми.
Преди бих отишла и просто бих го купила. С вътрешно недоволство, но без спор. Сега само кимнах и седнах пред компютъра.
— Защо пак стоиш будна втора нощ? — попита един път Антон Калинов, надниквайки към екрана.
— Взех допълнителна работа — излъгах аз и бързо затворих таблицата. — Трябват ни средства. Грижата за дете вече е скъпо удоволствие.
Всеки, който някога е водил домашен бюджет, знае колко отрезвяващи могат да бъдат числата. Но моята таблица не беше обикновена. Това не бяха просто разходи. Беше досие — сухо, прецизно, без емоции, подкрепено с касови бележки и пазарни тарифи.
Към края на ноември Радка Лъвова вече се беше увлякла. Купи си нови ботуши, записа се на плуване и между другото започна да намеква, че „гледането на внуче подлежи на индексация“, понеже всичко поскъпвало.
— Вие разбирате — обясняваше тя на вечеря. — Давам енергия и време. А всеки ресурс трябва да се възстановява.
Погледнах я и се усмихнах. Същата онази усмивка, която в офиса обикновено слага край на ненужните разговори.
— Разбира се, Радка Лъвова. Силите са капитал.
Първи декември
Дойде денят за разплащане.
Още сутринта свекърва ми се появи в кухнята издокарана: с нова блуза и облак от скъп парфюм — подарък от Антон Калинов за Деня на майката. Настани се на челното място на масата като председател на заседание и извади прочутия си тефтер.
— Е, деца, да видим какви са резултатите за месеца? — гласът ѝ трептеше от нетърпение.
— Всичко съм сметнала. За ноември имам тридесет и два часа с внука. Освен това два пъти готвих борш по ваша молба — това го броя за услуга „готвач“, по минималната ставка. Общо дължите…
Тя произнесе сумата. Антон Калинов остави чашата си на масата по-рязко, отколкото възнамеряваше. Цифрата беше сериозна — почти двадесет хиляди лева, което звучеше като начало на разговор, който тепърва щеше да промени атмосферата в дома ни.
