Той се опита да обясни, че няма намерение напълно да се оттегля, че ще поема част от разходите, а тя спокойно би могла да съчетава лекции и работа – толкова хора го правеха без драми.
– Да бе, още малко и ще повярвам! – изсмя се презрително Десислава Любомирова. – Няма да се трепя по работи, сякаш нямам по-важни неща. Не ми се занимава!
После, без пауза, нападна темата, която очевидно я дразнеше най-много:
– За какво ти беше изобщо този апартамент? Не можеше ли да си живееш под наем като нормалните хора?!
Николай Живков отвори уста, но преди да успее да каже нещо, в разговора се намеси майка му, Виолета Асенова. Гласът ѝ беше напрегнат и пропит с упрек:
– Само недей да казваш, че ще спреш да плащаш кредита, Николай. Това означава да ни оставиш почти без средства. Баща ти е болен, аз сама издържам домакинството, сама работя и се справям, както мога.
Тя продължи, вече по-рязко:
– Преди да се навреш в тази многогодишна финансова яма, трябваше да се посъветваш с мен. Щях да ти кажа ясно – моментът изобщо не е подходящ за такива покупки.
На Николай му стана неприятно. Дълбоко в себе си той бе убеден, че близките му ще се зарадват за него, че ще приемат покупката като крачка напред, а не като предателство.
С усилие запази спокойствие и се опита да изложи гледната си точка:
– Отдавна е време да имам собствен дом. Ако срещна жена, ако реша да създам семейство, къде да я заведа? В твоя апартамент ли, мамо? След няколко години ще изплатя ипотеката и пак ще мога да ви помагам, както досега.
– След няколко години… – ехидно повтори Десислава. – Дотогава никой няма да има нужда от твоята помощ. На мен ми остава съвсем малко до дипломирането, а ти просто ме зарязваш заради едностаен апартамент.
Тя го погледна обвинително:
– Не съм очаквала такова нещо от теб. За кола пари нямаше, а за първоначалната вноска по кредита откъде ги намери? Значи тогава просто ме излъга.
– Е, благодаря ти, сине, за „радостната“ новина – намеси се отново Виолета Асенова, като раздразнението вече не се криеше. – А ние с баща ти планове правехме. Мислехме, че единственият ни син най-после ще ни изпрати някъде през лятото, да си починем като хората след толкова години.
Тя горчиво въздъхна:
– Ето ти почивка, ето ти екскурзия – Николай си купи жилище и остана сам за себе си.
Вечерта приключи мрачно. Николай плати сметката, сбогува се хладно и се прибра. Дълго размишлява над случилото се и постепенно стигна до решение, което му се стори единствено възможно – да изключи роднините си от живота си.
Съобщението, което получи по-късно от Десислава Любомирова, само затвърди избора му:
„Намери си втора, трета, четвърта работа, но обучението ми ще го плащаш, нали обеща.
И за джобни не забравяй – наближава сесията, имам няколко висящи изпита, ще трябват пари.
По-късно ще ти пиша точната сума.“
Николай Живков без колебание я блокира в месинджъра.
Десислава няколко дни поред се опитваше да се свърже с него, но той не вдигаше. Виолета Асенова също звънеше, ала разговор така и не последва. Николай реши, че семейството му ще се справи и без него – щом не знаят какво е благодарност.
